Новини

Tag Archives: жътварски

Рада хайдутка

Ходила Рада, Радо мо, ходила, хайдутувала цели ми девет години. На десетата година на Рада на ум й дошло, да тъче Рада, да преде, (2) чеизи Рада да гласи. Фърлила дрехи хайдушки, облякла дрехи момински, задяна бяла къделя, запрела ново вретено. Седнала й Рада навънка и към гората гледала, и на гората думала: – Горо ле, горо, зелена, я клони ... Read More »

Каква ми нива бойлия

Каква ми нива бойлия, какви са снопи легнали, легнали, натъркаляли. Не били снопи легнали, най били хора изклани, дето ги Пенка изклала, Пенка, баш хайдуткинята, баш хайдушката дъщеря. Мама на Пенка думаше: – Пенке ле, мило мамино, кога ти доди сватбата, сватбата и венчилото, като та извадат да ръсиш, не гледай горе в небето, най-гледай долу в земята да н’та ... Read More »

Мари Недо, бяла Недо

Мари Недо, бяла Недо! Бяла Неда, мари, жътва жъне, сама жъне и се варка на два пъте, на два друма. Де минаха кираджии, кираджии мандаджии, тия Неда отговарят: – Мари Недо, бяла Недо, сама жънеш и се варкаш на два пъте, на два друма. Най-малкото кираджийче, кираджийче мандаджийче, той на Неда отговаря: – Мари Недо, алтън Недо, я ще дода ... Read More »

Булко Йеринко, Йеринко

– Булко Йеринко, Йеринко, Йеринко Тодорице ле, прочула си се жетварка, знаеш бръшко да женеш. Имаме нива гуляма със девекь чифта орана, дванайсе кила семето да дойдеш, ублог да сторим. Яко нивата оженеш, ти харисам, харисам моите уйгун биволье със копринени чулове, (2) със маламени капистри. Женала булка Йеринка, кя си нивата ожена (2) и си снопьето събрала. Стана, във ... Read More »

Облагала се Петкана

Облагала се, мори, Петкана, леле, облагала се Петкана, със неин най-мал девера (2) Петкана валог да ожне, Никола за ден земя да изоди. Петкана лага, залага, нейното мъшко детенце; Никола лага, залага, неговото врано конче. Петкана дете задена па си на валог отиде, ка направила бре люлька, па си зажъна, запея, (2) Никола тръгна да оди. Жнала Петкана, що жнала, ... Read More »

Да видя равна Добруджа

Горо ле, горо зелена, и ти Калино червена, я си наведи клонито, на клони да се въстъня, да видя равна Добруджа, да видя добруджаните – стават ли рано сутрина, ръкави белеят ли се, калпаци чернеят ли се, че ми й любето в Добруджа. Read More »

Жетвар жетва женеше

Жетвар жетва женеше, жетварьо льо, хем женеше, плачеше: – Пуста поста широка, хем широка, трънлива, и трънлива, бодлива, сянка нема да седнеш, (2) вода нема да пийнеш. Де помина пътниче, той жетварьо говоре: – Жетварьо льо, лешарьо, помоли се на бога да ти лейне облаче, да ти росне росица, да се вода напиеш. Read More »

Мъри Златунке

Мъри Златунке, мама Златунке думаше: – Златунке, мило мамино, кажи си, мама, кахъри на кахър да ти помогна. – Мъри майно ле, моите кахъри безкрайни, безкрайни, мамо, край нямат. На кола да ги натвариш, биволи не ги потиглат. Read More »

При мама сега да съм си

При мама сега да съм си, при мама, мама би рано станала, станала, и мен би леко будила, будила: „Дигни са, чедо, дигни са, дигни са, мама е пита месила, месила, със бел мед я намазала, мазала.“ Read More »

Кога ма чуеш, мамо

Кога ма чуеш, мамо, че съм запяла, я засвирила, ти да не каиш, мамо: „Радка й весела, затова пее!“, най да си речеш, мамо: „Кахърна била, затуй запяла!“ Снощи отидох, мамо, на новата чушма за студена вода, че там заварих, мамо, вакли овчари, лелинто момче. Че то ми каза, мамо, че изгоряло на първо либе девет кошери, мамо, със сиво ... Read More »

Scroll To Top