Произход:
Селото е основано през турско време. Жителите му са преселници от Котелският край на Балкана. Първоначално населението е смесено – българи и мохамедани, като българите преобладават, а в по-късен период турското население се изселва.
Първото име на Малък Преславец е Несчесънца, а по-късно е преименувано на Кадъ-кове (съдийско село). По време на Румънската окупация селото се е наричаКадъ-кьой, а след Съединението на България се преименува на Малък Преславец – името, с което е известно в днешни дни.

Култура:
Още през турско време в селото има училище. Учители идват от Търновския край, за да учат децата на четмо и писмо по домовете. По-късно, под ходатайството на дядо Георги Опирков, който бил в добри взаимоотношения с бея в с. Ситово, се получава разрешение за изграждане на училище. То е построено в двора на днешното училище и се състои от една стая.
През 1872-1976 г. учител в Малък Преславец е дядо Петко Джиджишев. Той скрито учи децата на български език в задния двор на училището, като поставя ученик на пост, който да известява за турския караул.
След освобождението от турско робство, към училището е пристроена още една стая. В този период пръв учител е даскал Иванчо от Разград. В селото идват и учители от Австрия, като един от тях, на име Букур, по-късно отива в манастира “Света гора” и става калугер.
Строеж на ново училище е замислен през 1894г. Той започва три години по-късно и е завършен през 1900 г. Първият преподавател в него е Илия Трифонов.
В периода 1913-1916г. училището става румънско, но родителите пазят българските традиции, дух и култура. Те учат и възпитават своите деца на български език.
През 1941 г. е основано първото Читалище в селото, което се помещава в една малка стаичка. По-късно за нуждите на читалищната дейност е изградена просторна сграда, която носи името на един от най-големите приятели на Добруджа – писателя Йордан Йовков.
Участници в Отечествената война, жители на с. Малък Преславец, загинали далеч от Родината: Тодор Георгиев Добрев, Стойко Георгиев Ганев, Никола Димитров Енев, Георги Стоев Чешмеджиев, Атанас Илиев Пуелов.

Археологически обекти:
Районът на село Малък Преславец е богат на паметници на културно-историческото наследство от различни епохи и цивилизации.
По отвесния бряг на реката между Малък Преславец и Ветрен в дебелите льосови напластявания, археолозите откриват керамични оръдия на труда, свързани с първобитните обитатели. Те датират между един милион и десет хиляди години преди Христа и се явяват един от най-ранните паметници, свързани с хомосапиенса не само в България, но и на Балканите въобще.
Праисторическо селище, разположено на 3,2 км северно от селото, до североизточната част от блатото при дунавския бряг, открито при строителството на хидромелиоративно съоръжение 80-те години на 20 век. Датирано е около шест хиляди години преди Христа и е определено към ранния неолит. Принадлежи към културните Градешница и Старчево-Криш. Засега това е едно от най-ранните стационарни селища, открити в Добруджа. Намерени са великолепни керамични съдове, предмети на бита и няколко праисторически жилища. В едно от тях е открит уникален праисторически гроб с реставрация, датиран шест века преди Христа. Тялото е намерено в поза “хокир” (като дете в майчина утроба). Това е едно от най-ранните датирани погребения в Българските земи и на Балканския полуостров.

Праисторическо селище на 2,6 км северно от селото, разположено на крайезерна тераса. Датира от бронзовата епоха.

Праисторическо тракийско селище, римска, късноримска, ранновизантийска и ранносредновековна българска крепост. Разположена е на 3,7 км северно от селото и на 0,5 км югозападно от пристана в местностите “Градището” и “Марата”. Обекта е частично археологически проучен и там са разкрити U-видна и ветрилообразна ъглова кула от късноримската епоха.

Ранносредновековно селище и крепост, отстоящи на 4,2 км северно от селището и на 0,5 км източно от пристана в местността “Саръ Борун”. Крепостта попада в свлачище и по-голямата част от нея е пропаднала в коритото на р. Дунав. Личат следи от южната стена, градена от ломени камъни, споени с глина; има следи и от ров. На повърхността се откриват фрагменти от ранно-средновековна керамика.

Римски път – през Римската епоха – II-IV век през района на Малък Преславец е минавал един от най-важните пътища на Римската империя край брега на Дунав, свързвал Рим през Виена до Черно море.
За римските пътища на Балканският полуостров проф. Н. Мутафчиев в своето съчинение “История на българския народ” казва: “По тия големи пътища се движели римски армии, пътувала и държавната поща и затова те били снабдени с всички възможни в тогавашно време улеснения. На по-големи разстояния по тях се намирали добре уредени станции, в които пътниците могли да пренощуват.”
Според картата на Кастория, римският крайдунавски път, идващ от Нове (Свищов), Сексажинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан), минавал и през римската станция Нигринияна, която се намирала в местността “Градището” край сегашното село Малък Преславец, и продължавал през Кандидияна (с. Попина), Тегуличия (Сребърна), Дорусторум (Силистра) до устието на река Дунав.

В развалините на “Градището” е намерена мраморна плоча с надпис, която говори за сраженията на българският хан Крум с византийският император Никифор в 811 година. Тази плоча се съхранява в археологическия музей – гр.София.
За красотите на местността “Градището”, допълнени с прекрасната гледка на блатото край Малък Преславец, говори и едно писмо на Киевския княз, посетил местността, до майка му, в което той пише: “Майко, ако искаш да видиш по-красива земя oт Киевската, ела в Кадъ-кьой” (писмото се съхранява в държавният исторически музей – гр. София).

Защитена местност “Блатото край Малък Преславец”:
В езерата и блатата се възпроизвеждат и съхраняват значителни природни и биологични ресурси като риба, миди, раци, тръстика, лечебна кал, сол и др. В техните дънни наслаги се крие ценна информация за растителността около тях от преди хиляди години. Те могат да бъдат източник на доходи за местното население, чрез използването им за познавателен и еко-туризъм.
Блатото Малък Преславец се намира на 4 км северно от едноименното село и е в непосредствена близост до р. Дунав. Отстои на около 30 км от Поддържан резерват “Сребърна” и служи за хранителна база на чапли, блестящи ибиси, лопатари, корморани и други гнездещи в резервата птици. То e най-голямата колония на бяла водна лилия в България. Обявено е за Природна забележителност със Заповед № 310/10.04.1986 г. на Комитета за опазване на околната среда, издадена на основание чл. 18 и чл. 22 от старият Закон за защита на природата, и обхваща територия от 38.5 ха.

През 2004 г. блатото Малък Преславец е прекатеригоризирано в Защитена местност по Закона за защитените територии със Заповед № РД 411/28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Прилежащата му територия е увеличена почти трикратно – 147,3364 ха.
Предпоставки за развитие:
В село Малък Преславец съществуват добри възможности за развитие на биологично земеделие, селски и еко-туризъм. Съчетанието от богата вековна история и невероятна природна красота е в състояние да удиви всеки, посетил това райско кътче. Налице са и следните характеристики на района, които за съжаление към този момент не се използват рационално:
-    Основни фактори на средата – почви, въздух, водни ресурси, радиационен фон и др. на територията на Малък Преславец позволяват производството на екологично чиста земеделска продукция. На територията му няма крупни промишлени обекти, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенните качества на посочените фактори.
-    Промишленото замърсяване на въздуха в района е незначително. Не е установено наличие на азотни окиси, оловни аерозоли, други аерозоли и феноли, което е предмет на изследване от страна на подвижната лаборатория за фоново замърсяване на РИОСВ – Русе.
-    В непосредствена близост до блатото Малък Преславец се намира базата на бивш пионерски лагер, която е с капацитет от 100 спални места, но все още не разполага с всички необходими удобства за посрещане на български и чуждестранни туристи. Базата е държавна собственост и се управлява от Министерството на образованието и науката.
Блатото край с. Малък Преславец е една от най-големите вододайни зони в Добруджа. То има голяма естетическа стойност за крайбрежието в района на Долен Дунав като непозната, екзотична и необичайна природна среда. Островите от водни лилии и големите концентрации на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици са малко познати на широката публика и предизвикват особен научен и практически интерес.

Източници: http://bg.wikipedia.org, http://www.preslavec.net1.cc/, http://ezero-mp.glavinitsa.bg/

Началото на състава е поставено през 1960 г., когато към Окръжния пионерски дом се разкриват две групи (40 ученици) за изучаване на български народни танци, с ръководител Веселина Георгиева Станева (Гиздова) – методист – хореограф в отдел „Просвета и култура” на ОНС. Корепетитор е осмокласникът Костадин Миларов. Първите танцови постановки са „Дайчовото”- северняшки танц  и „Копаница”- танц от Пазарджишко. През 1963 г. групите стават част от създадения към ОПД Асамбъл за народни песни и танци с ръководител Александър Начев. През 1970 г. Пионерският ансамбъл има вече 220 участници (7 танцови групи със 120 чавдарчета и пионери, народен хор с 80 участници и народен оркестър с 20 инструменталисти). Същата година ОНС закупува музикални инструменти и се ушиват костюми за младите танцьори. През 1978 г. хорът на ансамбъла преминава към Общинския съвет за култура. Същата година Агрипина Войнова става  художествен ръководител на фолклорния танцов състав на Окръжния пионерски дом. С нейното идване съставът  бележи нов етап в своето развитие. По това време получава и името си „Детство”. През 1979 г. е награден с най-високото звание “Представителен танцов колектив ”.
Носител на орден „Кирил и Методий” ІІ степен (1986), златни медали  от V и VІ Републикански фестивали на художествената самодейност (1979 и 1984). От 1995 г. функционира към ОДК. Днес състава обединява около 180 деца, разпределени в няколко възрастови групи: подготвителна, основна и три концертни групи. „Детство” непрекъснато обогатява творческата си биография  с ярки концерти и други културно-масови прояви в страната и чужбина.
Многобройни са заслужените високи отличия, получени през годините, когато художествен ръководител на „Детство” е Борис Ганчев: грамота от Националната секция със званието “Представителен ансамбъл на НС на ЦИОФФ- България” (2004), (2008); първи награди от: Първия Национален конкурс по танцово изкуство в гр. Пловдив (2005), ІІІ Национален  конкурс под егидата на “Ротаракт клуб” и “Балканфолк”- София (2005); Четвърти национален фолклорен конкурс „Български фолклор 2006”; Националният детско- юношески конкурс за музикално и танцово изкуство „Орфеева дарба” (2006 и 2007); от V и VІІІ Национален музикално-фолклорен конкурс “Орфеево изворче” в гр. Стара Загора (2005 и 2008).
Колективът участва в много международни фолклорни  фестивали, представяйки блестящо българската култура и традиции. В периода (1981-2000) танцува на сцените в: Югославия, Полша, Румъния, Гърция, Сирия, Франция. След 2000 г. участва в международни фестивали в: Тайван, Англия, Гърция, Канада, Италия, Канарски острови, Северен Кипър, Беларус, Испания и Швейцария, 1990-1994 посещава Тайван и Египет. На Международния фолклорен фестивал в гр. Ескишехир – Турция (2006 г.)  е  определен за най-добър танцов колектив. Следват изключително успешни участия на „Детство” в бианале на Европа в Лион-Франция; в VІ детски фестивал – Серес, Гърция; в международен детски фестивал в Струга и Охрид – Македония; в ХХІV международен фолклорен фестивал -Тел Авив, Израел. Ежегодно съставът получава покани за над 50 участия в общински, областни, национални и международни инициативи.
Представителен танцов  състав “Детство” е сред водещите фолклорни колективи в страната. Негови ръководители са: Веселина Гиздова (1960-1962 г.), Манчо Макаринов (1962-1965 г.), Георги Найденов (1975-1977 г.), Маргарита Видралска (1977-1978 г.) Агрипина Войнова ( 1978-1990 г.). Репетитори към състава са: Милена Ламбрева (1990-1994 г.) и Стоянка Димитрова (1992-2005 г.), а от 1990 г. до сега художествени ръководители са Борис Ганчев и Елена Тетева (от края на 2005 г.). Благороден е стремежът им да разпространяват родния фолклор, да съхраняват уникалните, народни традиции, да увековечават част от България.

Източник: ф.880,оп.1,а.е.1,л.76,л.99,л.159; оп.2 , а.е.8,л.6,л.41;оп.3, а.е 3,а.е .11; Архив на Енциклопедия Пазарджик и Пазарджишка община

Към имената на плеадата българки, дали своя достоен принос в националната ни култура до средата на отминалия век, отдавна трябваше да се нареди по достойнство и името на балетмайсторката Руска Колева. Макар принудителната забрава до голяма степен да е изличила спомените за нейната ярка сценична кариера, все нещо трябва да се е запазило. Поне у близките или у още живи съвременници. Дълг е на днешните българи и хора на изкуството да знаят и почитат това име. А в бъдещите летописи на националната ни култура през ХХ век делото на Руска Колева трябва да намери своето заслужено място. Както и в бъдещите експозиции на Регионалния музей в Хасково, защото тя е родена на 10 януари 1882 година в нашия град.

Ето какво още може да се каже за нея въз основа на оскъдните данни, с които разполагам. Учи най-напред в родния си град, след което завършва Първа софийска девическа гимназия. Веднага след това, през учебната 1900/1901 година е нередовна учителка в началното училище при черквата „Св.Богородица” в Хасково. Колко години е работила тук не се знае, но през 1907 година се явява на държавен изпит в тогавашното Министерство на народното просвещение и получава редовна учителска правоспособност. След това заминава за Франция. През 1911 година завършва Висшата танцова академия в Париж. След това учителствува в гимназията, в която сама е учила и завършила. Взема часове по стенография и гимнастика през годините 1911 до 1922 и след 1923 година. През този период продължава да специализира и работи като балетмайстор във Виенската държавна опера при проф.Карл Раймунд и в Берлин в операта Шарлотенбург, при прочутата на времето си балетна специалистка Стефани Хартман.

През цялото това време и след 1923 година, когато завършва специализациите си чужбина, Р.Колева е била предимно гимназиална учителка и преподавателка в основаната и ръководена от самата нея собствена танцова школа. Образована и с доказани качества като професионалистка в своята област тя е определена за член на Държавната комисия за атестиране на гимназиалните учители по пеене и гимнастика. Освен това като изявен балетен педагог Руска Колева работи с трупата на Народната опера и в първите оперетни представления на Свободния театър.

На 18 октомври 1908 година е първото представление на новосъздадената „Българска оперна дружба” – представени са откъси от оперите „Фауст” на Гуно и „Трубадур” от Верди.На 5 юни 1909 година пък е представен първият цялостен оперен спектакъл – „Палячи” от Леонкавало.

През 1922 година трупата е преобразувана в Национална опера, а през 1928 в Национална опера и балет. Почти през целия този период танците са дело на първите български хореографи Александър Александров, Пешо Радоев и Руска Колева- учители по гимнастика, специализирали в чужбина. Тяхно дело са и танците в първите български опери „Сиромахкиня” от Емануил Манолов, „Камен и Цена” от Иван Иванов, „Борислав” от Меастро Георги Атанасов, „Тахирбеговица” от Димитър Хаджигеоргиев…

Руска Колева е и сред основателите на българската оперета през 1917 година. Тогава е сформирана първата професионална трупа на Ангел Сладкаров, която играе в салона на театър „Одеон”. Събран е хор и гвардейски оркестър под ръководството на чеха Алоис Мацак. На 10 февруари 1918 година е първата премиера „Маркиз Бонели”. Това е оперетата „Шансонетка” от Делингер, прекръстена в българския й вариант на името на главния герой. Хореографията е дело на Руска Колева, а в спектакъла участват осем балерини от частната й балетна школа. След това тя поставя танците и в оперетите на Имре Калман „Есенни маневри” и „Царицата на чардаша”, в „Кралицата на киното” от Жан Жилберт, „Веселата вдовица” и „Граф фон Люксембург”от Франц Лехар…

С пионерски жар и ентусиазъм бившата хасковска учителка поставя както класически, така и български танци, които сама подготвя за сцената. Особено известна и високо оценена е нейната творба „Български балет”, в която оригинално се съчетават народните хора и ръченици с магическата обредност на фолклорните обичаи. През 1916 година, заедно с българската войска, тя е в Македония, за да издирва такива обичаи, народни песни и хора и ги използва в свои хореографски интерпретации.

Руска Колева е член на управата на съюза „Юнак”, участва като автор в неговото списание „Главатар”, както и в други специализирани печатни издания у нас и в чужбина. Освен това тя подготвя и представя внушителни масови гимнастически композиции както у нас по време на юнашките събори, така и извън България. С нейното име са свързани основаването и първите сценични изяви на прочутия софийски танцов ансамбъл „Росна китка”.

• Интересен спомен за Руска Колева е разказвал хасковският публицист и литературен критик Делчо Василев. Той е свързан с негова сказка, изнесена през 1943 година в Хасково и посветена на творчеството на Елисавета Багряна.Във връзка с това между него и тукашния архиерейски наместник Йордан Попрашев, също човек с изявени културни интереси, започва полемика в местния вестник „Утринна поща”, в която се намесва и името на Руска Колева. Д.Василев пише:

• „…Тук му е мястото да отбележа също(макар да ми е много стеснително от тая нескромност), че след свършване на моята сказка, при мен се явиха редица културни люде от града ни, които ме поздравиха “за така вярното и дълбоко проникване в душевния мир на Багряна”, което съм успял да направя. Между тия лица беше и известната на всички ни г-ца Руска Колева, основателка и ръководителка на прочутата у нас и в чужбина “Танцова група Руска Колева”, понастоящем евакуирана в града ни, лична приятелка на Багряна и познаваща отблизо духовния й мир, както и нейното творчество.

• “Приятелка съм на Багряна – ми заяви г-ца Руска Колева – и я познавам отблизо. Слушала съм много сказки за нейното творчество от много писатели, но това, което изнесохте Вие е ненадминато хубаво и е съвсем вярно изображение на душевния мир на поетесата”…

За своя ярък принос в европейското балетно и танцово изкуство Руска Колева е удостоена с членство в Парижката балетна асоциация и във Френския национален синдикат на професионалните учители по танци и професионалните танцьори, където членува и световноизвестната руска балерина Ана Павлова. Почетна членка е на чешкото Соколско дружество, от което има медал за заслуги. Носителка е на почетни отличия за участие в многобройни спектакли с благотворителна цел из цяла Европа.

Руска Колева за пръв път у нас поставя руски, чешки, полски, унгарски и други чужди танци, а нейните танцови композиции от наши хора показват на европейската публика във Виена, Берлин, Лайпциг чудото на българския фолклор. За успешните спектакли на студентската й трупа в Триест, Милано, Венеция и Рим е била наградена от италианската кралица със златен часовник с брилянт и инкрустирана корона.

Спомени от гостуването в Италия са подарените й с посвещение снимки от водещите балерини на Миланската скала Нивес Поли и Надя Коломбо. На 30 май 1930 година Руска Колева получава и високото българско отличие Дамски кръст с корона. Една от последните й публични прояви е участието на трупата й в фантастичния филм „Мене ме, мамо, змей люби” през 1946 година.

През 1946 година Руска Колева създава към Централния дворец на пионерите група за български народни танци. Тази група през 1970 година приема името “Росна Китка”.

Една от легендите на българския танц, творец с неоценим принос в развоя на балетното изкуство и балетната педагогика, забравената днес българска балетмайсторка Руска Колева умира през 1949 година. Официални документи за последните години от живота й липсват в ЦДИА, където има личен фонд на нейно име. Но може да се предполага какъв е бил краят. За него тепърва трябва да се говори и пише от онези, които знаят повече. За заслугите й също.

Йордан НАНЧЕВ

През 50-годишната история на Ансамбъл ”Мизия” спектаклите, многообразни картини на националната култура на България, са дарили радост на милиони зрители в над 5000 концерта в страната и турнета в Германия, Франция, Русия, Сирия, Испания, Англия, Унгария, Италия, Югославия, Словения, Румъния и др. Удостоен е орден „Кирил и Методий” І степен, плакети и медали от наши и международни фестивали, награди от конкурси.
И зад всичко това стоят безброй изпълнители, дали своя скромен дар през годините в съкровищницата, наречена  ФОЛКЛОР.

Ансамбълът се ръководи от:
Гл. худ. р-л и хореограф – Любчо Василев, диригент на оркестъра – Йордан Ангелов, вокален диригент – Катя Ангелова,
хореограф – репетитор – Валентин Димитров.

Любчо Василев е роден на 11.05.1954г. в гр. Омуртаг. Завършва Института за музикални и хореографски кадри в София,
а след това и Академията за музикално,танцово и изобразително изкуство гр. Пловдив, при  професорите Кирил Дженев, Петър Луканов и Георги Абрашев. Негови преподаватели са изтъкнатите хореографи: Димитър Димитров, Борис Вълков, Кирил Харалампиев и др.
През 1976 г. започва работа като Хореограф в Общински съвет и ДНА гр. Шумен, а през 1977г. е поканен за главен хореограф на АНПТ „Мизия” гр. Търговище. От 1986г. оглавява Ансамбъла и става негов главен художествен ръководител. От 1993г. ансамбъл ”Мизия” става Професионален фолклорен ансамбъл.
Любчо Василев  е автор на около 40 дивертисментни, тематични и сюжетни танца за деца и възрастни. По-известни негови произведения са:
-    Предсватбени песни и танци от Герлово – муз. Ст. Чапкънов
-    Садински танци и песни – муз. Ив. Вълев
-    Българка – муз. Ив.Вълев
-    Настроение – муз. Й. Ангелов
-    Заешка сватба – муз. Д. Христов
-    Ракаджий  – муз. Цв. Цветков
-    Севернячки – муз. А. Шопов
-    Веселият бракониер – муз. Д. Киров
-    Момински мизийци – муз.Т. Пращаков
-    Игри в  ритми – муз. Л. Йорданов
-    Приказка за музиканти – муз. проф. М. Василев
Танците се изпълняват в ансамблите: „Мизия”-  гр.Търговище, „Искра” гр.Велико Търново,  „Добруджанче” гр.Силистра,
„Странджански ансамбъл” гр.Бургас, ДТА гр.Търговище и танцови колективи в Добрич, Варна, Попово, Омуртаг, Тервел, Исперих, Каменово и други.
„Българка” е поставен в нова”Класическа” версия, в състава за класически танци в гр. Попово и получава голямата награда на конкурса за камерни танци в гр. Горна Оряховица.
„Игри в ритми” печели наградата на публиката в конкурса „Гранд  при” на Унгария за модерни интерпретации на националния фолклор през 2008 година.
„Приказка за музиканти” е най-новото произведение на Любчо Василев, с което той внася нови елементи и търсения в осъвременяването на българския фолклор.
Любчо Василев е водил хореографски класове в Русия и Англия. Член е на СБМТД и ръководството на Сдружението на танцови дейци. Член е на УС на „Денсутор” към СБМТД.
Носител на орден „Кирил и Методий” І степен, „1300 години Българска държава”, „Златна лира” на СБМТД, „Кристална лира” на Министерството на културата и СБМТД за върхови постижения в категорията – Танцов фолклор за 2006 година.

Разказ за селото
Ако пътуваш по автомагистрала ,,Хемус” и наближиш отклонението за Ботевград, отбий се!
От панорамния път, пред погледа ти ще се разкрие красивата Ботевградска котловина, заградена с венец от планини.
Съвсем наблизо до пътя, малко на северозапад е Ботевград – общинският център на селата от котловината. Но погледът ти неусетно се отправя на североизток – към Драгой балкан и вилната зона. Там долу, в подножието му, ще видиш и моето село Трудовец.
Влизайки в него откъм Ботевград, най-напред те посреща корпусът на фирма „Грамер“ АД. Тук се произвежда богата гама от седалки за обурудване на различни превозни средства. Продукция се изнася за Германия, Великобритания, САЩ, Турция, Китай и Русия.
По-нататък нищо особено няма да те впечатли, освен: една две изоставени къщи, отдавна неремонтираната сграда на ресторант ,,Лоза”, полуразрушеното корито на чешмата пред него, счупената пейка до нея, обраслите с трева тротоари и бюст-паметника на именития наш съгражданин Марин Димитров.
Но след няколко крачки, гледката е съвсем противоположна: огромен площад с широки алеи, декоративни дървета и пейки, а в средата двуетажната сграда на Кметството, която смайва с архитектурния си вид.
Зад него, на около 50 – 100 м. са двата паметника: на антифашистите и на загиналите във войните наши съграждани за Освобождението на България.
Като мъниста от броеница, около площада са разположени другите обществени сгради – пощата, младежкият дом, поликлиниката, читалището с паметника на поета Никола Василев Ракитин, основното училище ,,Любен Каравелов”, спортната площадка, църквата ,,Св. Георги” и няколко жилищни блока и къщи.
Ако продължиш на изток по улица ,,Васил Василев” (една от главните улици на Трудовец), ще стигнеш до края на селото. От лявата страна на пътя са трите рибарници и конфортният хотел-ресторант ,,Златната рибка”. От дясно издига ръст корпусът на „Бовис“ АД.
И една широка панорама от цъфнали слънчогледи, златни ниви или бяла пелена – зависи от сезона. Но неизменно през цялата година си остават ,,белите перли” – чудните вили, пръснати по склона на планината и онзи чист и здравословен въздух, който веднага ще усетиш чрез лекотата на дишането.
А там, между ,,белите перли”, е и малката кокетна механа ,,Стон“ с лъчезарната усмивка на стопанката.
Ако се интересучаш от археология, тук, в подножието на Драгой балкан ще откриеш останки от пътеводни могили на древен римски път, който старите хора наричаха ,,Друма”.    Днес той се използва като полски път от Трудовец за Скравена. В северозападните покрайнини на трудовчанското землище, на ляво от ,,Друма” се намира манастирчето ,,Св. Георги” – почти разрушената еднокорабна църква, която датира от края на XVI век по изчисления на специалистите.
Вярно е, асфалтираните улици отдавна не са ремонтирани, но къщите са широки, просторни и слънчеви, повечето са двуетажни. В дворовете, грижливо са подредени лехи с цветя, със зеленчуци, с овощни дръвчета, асми и храсти.
Трудовчани са работливи, за което говори и името на селото. И са хора с вкус.
Спри се! Разговори се с тях! И веднага ще те впечатлят погледите им. Открити, честни, но и леко загадъчни, сякаш ти казват:,,не можеш да ме излъжеш”. Такива сме ние. Трудно се доверяваме, защото дълги години и векове сме лъгани, както всички българи.
Но има и нещо друго, и то е много важно. Но, за да го разбереш, трябва да посетиш училището, читалището, пенсионерския клуб, църквата. Тук ти ще откриеш духовността и мъдростта на трудовчани, умствената и емоционална нагласа на подрастващите. Ще се насладиш на песните и танците, на стиховете на нашите поети.

Автор на разказа: Иванка Караджова

Източник: bg.wikipedia.org, http://trudovec.com

Снимки: Вася Атанасова

Той е един от създателите на първия наш фолклорен Ансамбъл за народни песни и танци “Яне Сандански” в град Гоце Делчев.

Дългогодишен  хореограф и ръководител на танцовия състав в Ансамбъл за народени песни и танци “Пирин”, Костадин Руйчев помага изключително много за изграждането и утвърждаването на неговия специфичен репертоар.

Ръководител е и на Детски танцов ансамбъл “Зорница” при ПДК – Благоевград.

Вдъхновен радетел за съхраняването на фолклора от региона,Костадин Руйчев описва над 150 хора, публикувани в списание “Танцова самодейност” и в самостоятелни сборници. Десетки са неговите сценични произведения, вдъхновени от местния танцов език: “На мегдана”, “Мегдански игри”, “Пролетни игри”.

Автор на статии по проблемите на фолклора и лауреат на почти всички републикански фестивали.

Костадин Руйчев е носител на орден “Кирил и Методий” – II степен, Орден на труда и много други.

Културни забележителности:
Едно от културните забележителности на с.Сопица е църквата “Свети Георги”  – стара средновековна сграда, най-вероятно строена в 1810 г. През 1804 г. когато идва Кара Фейз в Брезнишко и разтурва всички църкви , най-вероятно разваля и църквата в с.Сопица , но през 1810 г. е вдигната наново . В двора на църквата се намира кръст наподобяващ бременна жена, той е намерен на най-високото място в селото “Големи глог”. Смята се, че кръста е на “Ордена на Тамплиерите”, но се оказва че всъщност формата на кръста е характерна за нашия край. Кръстът е оброчен и и на него се изнася курбан на “Свети Георги”. Има и предание, че който го докосне и силно вярва, получава изцеление на мъката или болестта си/. Друга забележителност на селото е сградата на вече бившето начално училище “Свети Свети Кирил и Методий”, която е построена през 1935 г. /сега е кметство/. Самото училище е съществувало до към 1930 г., след това за училище се е ползвала тристайна къща на Янко Бежански. След това е била построена днешната сграда на мястото на тогавашната кръчма на Йордан Николов, до старата чешма на площада. В училищата е имало и учители от селото, сред които са: Петър Попстанков, Димитър Аначков. Освен църквата и училището в селото в местността “Дървен кръст” се намира каменнен кръст, където са се правили курбани на “Спасовден”. Друга забележителност на селото са двете тракийски могили които са отбелязвали т.н. “Железарски път”. Едната се намира в местността “Чифлик”, където се е намирал основен средновековен кръстопът, а другата в местността “Корачев кръст”.

Митове и легенди
Към края на 14-ти век Сопица е била на двата бряга на река Конска, която е водосборна на повече от половината рекички на Граово. Река Конска е приток на р. Струма. Турците вече са покорили повечето българските земи. Турски отряд се насочва към Белград, като целта им е била Виена. Турският набег е спрян през 1690 г. Последвал жесток терор на вече покорените земи и народи. Зачестили нападенията над българските селища от башибозуци, черкези и кърджалий. Българите отговорили с хайдути в планините. Така един ден турски отряд се отзовал покрай селото, първенците на Сопица следели всичко с тревога от приближаващите турци, които след себе си водели анадолски заселници. Една вечер двама турци дошли на “оглед” в Сопица. Насочили се към къщата на първенеца Славен, която била на левия бряг на реката. Неканените “гости”, му дали да разбере, че къщата му ще бъде тяхна. Дали му срок до сутринта да се изнесе ведно с челядта си. Славен обаче не си глътнал езика от уплаха, посрещнал турците с торба ситен пясък, примесен със счукан лют пипер. Той им хвърлил пясъка в очите, заслепил ги и без да губи време грабнал секирата и ги убил. Заровил ги в една яма, но тревогата му останала и затова събрал мъжете и решили да бягат. На два километра право на север е оградената отвсякъде с високи хълмове малка котловина, обрасла с диви сливи, върби, брестове и търнаци. В землянки и колиби се укрили от турците. Преди да тръгнат запалили старите си къщи до р. Конска, а мястото нарекли Селище. Местността и сега се нарича така. Хората от десния бряг вместо да тръгнат с основната група, решили и тръгнали на запад в покрайните на Църна гора и нарекли селото си Селищен дол. Друга легенда за това как се бранило селото от турските набези е за първенеца Чопарил, но вече на мястото на днешното село Сопица. В онова време турците нападали и отвличали момчета за еничари и момичета за робини. Хората от Сопица единствено с тояги /сопи/, се отбранявали от набезите. Чопарил, имал осем деца – пет момчета и три момичета. Турците успяват да отмъкнат две момчета, най-малките и най-голямата дъщеря. Чопарил от мъка събрал здрави и силни мъже от селото в една дружина да бранят селото. Той разположил хората от двете страни на пътя /до селото се стигало само по един път/. Турците навлизали в дефилето, а хората на Чопарил ги нападали свирепо въоръжени единствено със сопи. Така селото се прочуло и турците и кърджалийте започнали да отбягват да нападат с. Сопица. От Чопарил произлиза Чопариловия род. Друга легенда гласи, че по турско време брезнишкият валия събирал данък /десятък/ и /беглик/ от стопаните и овчарите. Валията владеел планината Църна гора и за да си осигури по-големи доходи разпратил слушатели по всички села. В определен ден и час те трябвало да чуят бумтежа на голям тъпан от връх “Китка”. Хората от селото убили /турчина – слушател/, друга версия гласи, че са го напоили, и се направили, че не са чули тъпана и така били освободени от данъци. Хората от селото разказват и за съселянина си Яне, който трябвало да закара житото си на бирника в местността “Брайкьов дол, но преди това го нагостил с баница и печена кокошка и го напоил с домашна ракия. Голяма част от житото селянинът скривал, под овършаната слама. Яне заеквал доста смешно и когато трябвало да закара житото той подвикнал на пасящите наблизо биволи: – Ви-ви-ви-ви-доо, Ле-ле-ле-ле-ноо, а-а-а-а-иде, ко-ко-ко-ош. Умните и послушни биволи разбрали какво им казва Яне и сами се впрегнали в ярема. Пияният турчин ахнал от почуда: – Вай, вай, машала. Аферим, чоджум. Аллах да те поживи. Прощавам десятъка на селото. За произхода на селото се носят и други истории и легенди.

Обичаи и празници
В с. Сопица е имало обичай, при голяма суша да се правят молебени, да се обикаля полето. Обичаят се нарича „Вайдудулка” и се прави от момиче, облечено в дрипи, което го поливат с вода, за да вали дъжд. На церемонията по молебена и обикалянето по полето се пее в хор: “Кръсти носим бога, молим дай боже дъжд…”. Друг обичай е имало при буря и градушка, чукат по връшника от подницата и викат: “Пренеси го Джермане у гора”. На “Еремия” децата от селото, чукат с машата по тенекия и викат “бегайте змии и гущери утре е Еремия”, обикаляйки около къщата. Когато дойде месец март, вечерта на първи март, момите от селото заравят под камък червен конец и ако на сутринта под камъка има червей или буболечка, момата ще се омъжи през годината. Има и обичай на Нова година сутринта момите в къщата да изхвърлят рано сутрин боклука на бунището и да чакат, ако долети сврака ще се омъжат. При сватбите е имало обичай да се празнуват три дена. С музика и хоро се е водела булката на чешма за вода, там тя е чупела стомна, след това се вадел чеиза и раздавали дарове и накрая се вадела брачната риза на булката. Празниците в селото се отбелязват по традиционен за селото начин. Така на “Бъдни вечер” не се яде върху маса, а се постиля слама на пода, върху нея черга и месал, върху които се слага храната: постни сарми със зеле, постен боб джуркан, постна баница с тиква, чукано конопено семе, чукан чесън, ошав от сухи плодове и обезателно ябълки и орехи, които се делят по равно на всички след вечерята. Преди да се седне на вечерята се чете молитва от главата на семейството и се кади с тамян за изгонване на злите духове. Всички след вечерята остават да спят върху постелята до сутринта, като преди лягане стъпват в подницата в която е печена баницата. На Коледа рано сутринта главата на семейството и някой от синовете със сламена въжица от постелята на Бъдни вечер и брадва отиват в градината: единият застава до дървото и казва: „ще раждаш ли или ще те сечем”?. Другият отговаря:  „ще раждам”, и завързват част от сламата. След това се излиза на мегдана и се играе хоро, предимно от младите, ергените се надхвърлят със камък, провеждат се борби в снега. Друг празник е Тодорица, като преди да започне кошията в селото, се прави обиколка на църквата. На Йордановден /Богоявление/ се е правило водосвет. През нощта се слага кръста в котел с вода и ако замръзне – годината ще бъде здрава. Прави се наддаване за кум и който даде най-голяма сума става кум и вади кръста. На Ивановден ергените в селото заграждат рекичката и във вира довеждат оженените през годината мъже и с дрехите ги хвърлят във водата за здраве. На Заговезни поклади се коли пиле, палят се огньове, правят се оратняци и се въртят като се произнасят думите: Ората, копата дай бабо момата. След това се прескача огъня да не хапели бълхите. На Гергьовден се коли агне и се носи в църквата да му чете попът молитва, за което получава “плешка”, след това се носи във фурната да се пече и се сяда на софрата. На Гергьовден и на Димитровден се ценят момци за слугуване и цигани за пасене на селските говеда и свине, провежда се и стрижбата на овцете и се изкарват на егрек. В с. Сопица са се празнували и другите големи празници като: Великден, Петровден, Богородица , Архангеловден, Никулден, както и по-незначителните Спасовден, Свети Константин и Елена, Благовец, Еньовден.

Освен на празници на мегдана на селото всяка неделя са се правели веселби, пеели са се песни и се играели хора. Този който води хорото – плащал на свирджийте. Известни музиканти в селото: Веле и Гица на кемене /гъдулка/, Лека – цигулар, а братята му тъпанджии, Пеца Радев бил гайдарджия, а Раша Андрейин – кларинетист. Най-често свирените хора в селото били: Селското /Еленино/ хоро, Пайдушко хоро, Право хоро и Ръченица /У трапеза/, пеели се жетварски песни, гергьовски, лазарски, сватбарски, както и седенкярски и обредни.

Редовни събития
Всяка година през последната седмица на месец юни се провежда събор на селото. В миналото той се е провеждал в близост в местността „Кална бара“, като е имало народни игри и борби, надпявания и сергии, събирали са се хора от съседните села и Брезник. По същото време се провежда и съборът в Брезник, наричан „Видовден“.

Друго бележито събитие за селото е мечкарлъка /сурва/, в минало се е провеждала всяка година на 01-януари “Васильовден”, като по това време е единственото село , което е спазвало традицията да се прави на тази дата. Сурва се е празнувала още от древни времена в с.Сопица , но снимки и данни за това има от началото на 20 век . По-старите хора разказват, че към края на 19-и век и началото на 20-и век жителите на селото са празнували сурва на празника “Заговезни поклади”. Поради различни обстоятелства в днешни дни сурва се провежда на 14-и януари. На 13-и януари вечерта в селото се организира среща на групата на селото, с групите на селата Велковци и Расник. Пали се огън, групите се посрещат с хляб и сол и започва истинската песен на звонците /чанове/. Групата на село Сопица се нарича /мечкари/, като костюмите са направени от овчи кожи, маските от дърво, кожи и рога, а краката на „мечкарите” са обути с опинци /цървули/. Всеки звончар /участник със чанове/, носи и тояга /сопа/ със себе си, като по това се различава от всички други групи. Кукерската група е участвала във всички издания на международния фестивал в град Перник. Групата е печелила много награди в различните издания на фестивала в Перник /за оргинално представяне, за маски и костюми, за цялостно представяне на младежка група, за обучение в традицията и за запазване на традицията /маскарадна група/. Всяка година групата участва на общинския преглед на кукерските игри в град Брезник – СУРВА. Кукерската група на село Сопица наброява около 80 души. В нея има участници от всички възрасти: – от 1,6 до 80 годишни участници.

Източник: bg.wikipedia.org
Снимки: Miteto

Фолклорен танцов ансамбъл „Светлина“

Фолклорното изкуство на ансамбъла представя неповторимата идентичност на българските музика, танци и костюми. Талантливи хореографи създават танци базирани на хилядолетната ни традиция, с които претворяват на сцената богатството от ритми и движения на националния ни фолклор.

Репертоарът е разнообразен и включва танци от различни етнографски области на страната. Те се представят в характерни костюми от различните региони на България, от които ансамбъла притежава богата колекция изключителна по своята пъстрота и богатство.

Фолклорен ансамбъл „Светлина“ е носител на 7 златни медала от седемте Републикански фестивала.
Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ І–ва степен за постижения в областта на танцовото изкуство.
Носител е на „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
Ежегодно участва в много концерти в страната, както и в международни фолклорни фестивали. Посетил е с голям успех редица държави като: Германия, Алжир, Испания, Судан, Италия, Румъния, Швейцария, Гърция, Белгия, Португалия, Англия, Унгария, Полша, Швеция и мн. др.

Има награди и от фестивала-конкурс „Младежта твори“ през 2002 г., конкурса „Шарено коило – 2003″ на фолклорен център „Нестия“, фолклорния конкурс на Ротаракт клуб 2003 и 2006 г., Специалната награда на Международния фестивал в Targu-jiu – Румъния (2003 г.), Специалната награда на журито на Международния фестивал на Балканите „Заедно за обединена Европа“ през юни 2004 г.

Някои от последните награди на ансамбъла са:
- Първо място в конкурса за „Голямата танцова награда на София“ – 2008 г.
- Първо място на международния фестивал на ЦИОФФ 2008 г. в гр. Счърк – Полша.
- Второ място и наградата за новосъздаден танц в конкурса за „Голямата танцова награда на София“ – 2009 г.

Контакти:

Ансамбъл „Светлина“
ул. „Тулча“ 20
София 1408

Тел./факс: + 3592 858 20 63
+ 359 898 49 44 27
e-mail: svetlina_fta@abv.bg

2. Пирин
2. връх Вихрен

3. село Добърско
3. църква “Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”

4. Исторически музей – Мелник
4. Кордопулова къща
4. Светороженски манастир “Рождество богородично”

5. местност “Рупите” – храм паметник “Света Петка Българска”
5. Самуилова крепост

6. Архитектурно-исторически резерват – археологически музей – Несебър
6. Град Поморие – Музей на солта

7. Исторически музей – Малко Търново
7. Природозащитен център – Пода

8. Археологически музей – град Созопол

9. Военноморски музей – Варна
9. Регионален исторически музей – Варна

10. Музей на мозайките – Девня

11. Архитектурно-исторически резерват “Царевец”
11. Архитектурно-музеен резерват “Арбанаси”
11. Регионален исторически музей – гр. Велико Търново

12. Град Свищов – Къща-музей “Алеко Константинов”

13. Град Видин – Музей-крепост “Баба Вида”

14. Пещера “Магурата”

15. Белоградчишки скали и крепост
15. Исторически музей – Белоградчик

16. Пещера “Леденика”
16. Регионален исторически музей – Враца

17. връх Околчица

18. Национален музей “Параход Радецки”
18. Паметник на Христо Ботев и неговата чета

19. Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”
19. Географски център на България, местността “Узана”
19. Музей на образованието – Габрово
19. Музей “Дом на хумора и сатирата” – Габрово

20. Архитектурно-исторически резерват  – Боженци

21. Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство – Трявна

22. Дряновски манастир
22. Музей “Кольо Фичето”
22. Пещера “Бачо Киро”

23. Дом паметник “Йордан Йовков”
23. Художествена галерия – Добрич

24. Архитектурно-парков комплекс “Двореца”
24а. Нос Калиакра – археологически резерват “Калиакра”

25. Регионален исторически музей – Кърджали
25. Перперикон

26. Къща-музей “Димитър Пешев”
26. Художествена галерия “Владимир Димитров – Майстора”

27. Връх Руен

28. Рилски Манастир

29. Хижа Скакавица и Седемте Рилски езера

30. Етнографски музей – Ловеч

30. Къкринско ханче

30. Музей “Васил Левски ” – Ловеч

31. Природонаучен музей с. Черни Осъм
31. Троянска Св. Обител “Успение Богородично”

32. Исторически музей – Тетевен

33. село Брестница
33. Пещера “Съева дупка”

34. Етнографски музей – Берковица

34. Връх Ком

34. Вършец

35. Пазарджик

35. Катедрална църква “Св.Богородица” – Пазарджик

35. Къща-музей “Станислав Доспевски” – Пазарджик

35. Регионален исторически музей – Пазарджик

36. Историческа местност “Оборище” – град Панагюрище

36. Къща-музей “Райна Княгиня” – град Панагюрище

37. Пещера “Снежанка”

38. Исторически музей – Батак

39. Ждрелото на р. Ерма – град Трън

40. Мавзолей-параклис “Св.Георги Победоносец” – Плевен
40. Панорама “Плевенска епопея-1877 г.”
40. Регионален исторически музей – Плевен

41. Античен театър – град Пловдив
41. Архитектурно-исторически резерват “Стария Пловдив”
41. Етнографски музей – Пловдив
41. Исторически музей – Пловдив
41. Църква “Св. св. Константин и Елена”- град Пловдив

42. Исторически музей – Перущица

43. Женски метох – Сопот
43. Къща- музей “Иван Вазов”- Сопот

44. Национален музей “Васил Левски” – Карлово

45. Национален музей “Христо Ботев” – Калофер

46. връх Ботев

47. Асенова Крепост, Бачковски манастир

48. Археологически резерват “Абритос” – Разград

49. Исторически музей – Исперих
49. Исторически-археологически музей “Сборяново” – Исперих

50. Къща-музей “Захари Стоянов” – Русе
50. Пантеон на възрожденците – Русе

51. Исторически музей – Силистра
51. Крепост “Меджиди табия” – Силистра

52. Природо-научен музей при биосферен резерват “Сребърна”

53. Военно гробище – Тутракан

53. Музей на Дунавския риболов и лодкарство – Тутракан

54. Къща-музей “Хаджи Димитър” – град Сливен
54. Национален музей на текстилната индустрия – град Сливен
54. Природен парк “Сините камъни” и хижа “Карандила” – град Сливен

55. Исторически музей – град Велинград

56. Пантеон на Георги Стойков Раковски и музей на котленските възрожденци – Котел
56. Природо-научен музей – Котел

57. Архитектурно-исторически резерват – Жеравна
57. Къща-музей “Йордан Йовков” – Жеравна

58. Национален исторически музей – град София
58. Национален музей “Боянска църква” – град София

59. Национален църковен историко-археологически музей при “Светия синод” – град софия
59. Храм-паметник “Александър Невски” с криптата – град София
59. Софийска синагога и исторически музей към нея

60. Архитектурно- исторически комплект – Даскалоливница

61. Национален дворец на културата – град София

62. Национална художествена галерия – град софия

63. Етрополски манастир “Св. Троица”
63. Исторически музей – Етрополе
63. Часовникова кула – гр. Етрополе

64. Национален музей “Земята и хората” – град софия

65. Национален природонаучен музей при БАН – град София
65. Археологически институт с музей при БАН – град София
65. Етнографски институт с музей при БАН – град София

66. Музей на историята на физическата култура и спорта в националния стадион “Васил Левски”- град София

67. Тракийски култов комплекс – град Хисаря

68. Национален политехнически музей – град София

69. Зоологическа градина – град София

70. град Брацигово  – Исторически музей
70. Брацигово

71. Храм “Света София” – град София

72. Къщa-музей “Пейо Яворов” – град Чирпан

72.  манастир “Св. Атанасий”- град Чирпан
72. Художествена галерия “Никола Манев” – град Чирпан
72. град Хасково – Монумент “Св Богородица”; с Мезек – Тракийска куп. грабница; Среднов.крепост

73. Дом – музей “Пеньо Пенев”- град Димитровград
73. Исторически музей – Димитровград

74. връх Богдан
74. Витоша – Черни връх

75. Копривщица -  Архитектурно-исторически резерват

76. Исторически музей ” Каранова могила” – град нова Загора

77. Клисура – Исторически музей

78. Стара планина – Манастир “7-те престола”

79. Девически манастир “Покров Пр.Богородици” – град Самоков
79. Исторически музей – Самоков

80. Рила – връх Мусала

81. град Ботевград  – Часовникова кула

82. Манастир “Свети Николай” – Скравена
82. Манастир “Свето Преображение” – Скравена
82. Паметник-костница на Ботевите четници – Скравена

83. Исторически музей – Смолян
83. Планетариум – Смолян

84. Пампорово
84. връх Снежанка
84. Пещера “Ухловица”

85. връх Голям Перелик
85. Природна забележителност Чудните мостове

86. Етнографски ареален комплекс – град Златоград

87. село Широка Лъка

88. Триградско ждрело – хижа “Триградски скали”

89. Ягодинска пещера
89. Буйновско ждрело
89. Пещера “Дяволско гърло”

90. Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора – 1877 г.”
90. Неолитни жилища – Стара Загора
90. Регионален исторически музей – Стара Загора

91. Литературно-художествен музей “Чудомир” – град Казанлък
91. Тракийска гробница – град Казанлък

92. Национален парк-музей Шипка – Паметник на Свободата
92. Храм-паметник “Рождество Христово” – град Шипка

94. Историко-археологичен резерват “Шуменска крепост”
94. Паметникът “Създателите на българската държава” – град Шумен
94. Регионален исторически музей – Шумен

95. Томбул джамия “Шериф Халил Паша”- 1744 г – Шумен

96. Археологически резерват – Плиска

97. Археологически резерват – Мадара

98. Национален историко-археологически резерват “Велики Преслав”

99. Античен град “Кабиле” – град Ямбол
99. Исторически музей – Ямбол

100. Етнографски музей – Елхово