Любчо Василев е роден на 11.05.1954г. в гр. Омуртаг. Завършва Института за музикални и хореографски кадри в София,
а след това и Академията за музикално,танцово и изобразително изкуство гр. Пловдив, при  професорите Кирил Дженев, Петър Луканов и Георги Абрашев. Негови преподаватели са изтъкнатите хореографи: Димитър Димитров, Борис Вълков, Кирил Харалампиев и др.
През 1976 г. започва работа като Хореограф в Общински съвет и ДНА гр. Шумен, а през 1977г. е поканен за главен хореограф на АНПТ „Мизия” гр. Търговище. От 1986г. оглавява Ансамбъла и става негов главен художествен ръководител. От 1993г. ансамбъл ”Мизия” става Професионален фолклорен ансамбъл.
Любчо Василев  е автор на около 40 дивертисментни, тематични и сюжетни танца за деца и възрастни. По-известни негови произведения са:
-    Предсватбени песни и танци от Герлово – муз. Ст. Чапкънов
-    Садински танци и песни – муз. Ив. Вълев
-    Българка – муз. Ив.Вълев
-    Настроение – муз. Й. Ангелов
-    Заешка сватба – муз. Д. Христов
-    Ракаджий  – муз. Цв. Цветков
-    Севернячки – муз. А. Шопов
-    Веселият бракониер – муз. Д. Киров
-    Момински мизийци – муз.Т. Пращаков
-    Игри в  ритми – муз. Л. Йорданов
-    Приказка за музиканти – муз. проф. М. Василев
Танците се изпълняват в ансамблите: „Мизия”-  гр.Търговище, „Искра” гр.Велико Търново,  „Добруджанче” гр.Силистра,
„Странджански ансамбъл” гр.Бургас, ДТА гр.Търговище и танцови колективи в Добрич, Варна, Попово, Омуртаг, Тервел, Исперих, Каменово и други.
„Българка” е поставен в нова”Класическа” версия, в състава за класически танци в гр. Попово и получава голямата награда на конкурса за камерни танци в гр. Горна Оряховица.
„Игри в ритми” печели наградата на публиката в конкурса „Гранд  при” на Унгария за модерни интерпретации на националния фолклор през 2008 година.
„Приказка за музиканти” е най-новото произведение на Любчо Василев, с което той внася нови елементи и търсения в осъвременяването на българския фолклор.
Любчо Василев е водил хореографски класове в Русия и Англия. Член е на СБМТД и ръководството на Сдружението на танцови дейци. Член е на УС на „Денсутор” към СБМТД.
Носител на орден „Кирил и Методий” І степен, „1300 години Българска държава”, „Златна лира” на СБМТД, „Кристална лира” на Министерството на културата и СБМТД за върхови постижения в категорията – Танцов фолклор за 2006 година.

Като хореограф на ФТА „София-6” е участвал на много фестивали и конкурси, както у нас така и в чужбина. Гостувал е в много страни от Европа, Азия и Африка, където печели първи места. За 2008 и 2009 г. ансамбъл „София-6’ е носител на „Голямата танцова награда на София”, където получава и първа награда за ново произведение. През 2009 г. ФТА „София-6” участва на Световен конкурс по народни танци в Палма де Майорка, където печели 1-во място и става Световен шампион за 2009 и 2010 г. През месец юли 2010 г. на престижен международен фолклорен конкурс – фестивал „Златен Карагьоз” в гр. Бурса – Турция, в надпревара с ансамбли от 20 държави, ансамбъл „София-6” печели 1-во място и получава голямата награда „Златен Карагьоз”.

Николай Несторов е обичан и уважаван от танцьорите и възпитаниците си, носител на нови идеи и стари традиции, творец, който умело вплита в едно стъпки, ритъм и душевност, които достигат до сърцата на зрители от всички възрасти.

Иван Тодоров е един от най-изтъкнатите български хореографи със значителен принос в развитието на българския сценичен танц в качеството си на изпълнител, художествен ръководител, постановчик и педагог. В дългогодишната си творческа дейност г-н Тодоров е посрещан с признание за неговата работа в Националното балетно училище, Националната опера, Ансамбъл “Загоре” – Стара Загора, Академичен Фолклорен ансамбъл – София, Ансамбъл “Вратица” – Враца, Ансамбъл „Пирин” и много други професионални и самодейни ансамбли и танцови състави.

През 1951 година се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци. С основаването на ансамбъла се поставят на дневен ред важни и отговорни задачи: да се издирят носители на автентичен фолклор, изкуството им да се разработи в сценични форми, като същевременно се съхрани спецификата на една красота, завещана от вековете.

Съществен дял от решаването на тези задачи заема и необходимостта от обучението на професионални кадри.

През 1951 г. се открива Държавното балетно училище. Наравно с имена като, Кирил Дженев, Маргарита Дикова, Люба Вълчева в създаването на ДХУ, участва и Иван Тодоров, който има изключително голям принос. Всичките те, са ангажирани като преподаватели по български танци на бъдещите балетни артисти. Иван Тодоров, който е и артист в балета на Операта по това време, настоява, че трябва да има специално обучение за изпълнители на народни танци, защото езикът на класическия балет е различен от националната ни  специфика. Николай Холфин и Владимир Белий подкрепят идеята за създаване на специалност, която да обучава професионални изпълнители на български танцов фолклор и да подготвя професионални кадри.

Преподавател в Държавното хореографско училище от основаването му до 1964 г., Иван Тодоров обучава първите поколения професионални танцьори, като изгражда уважение към изворите, стремеж към детайлно познаване на спецификата на всяка една област и точна мярка и вкус при интерпретацията.

Както малко по-горе бе споменато, Иван Тодоров е заемал длъжност като главен художествен ръководител в много други танцови колективи, години наред. Така например: 30 години Ансамбъл „Вратица”, гр. Враца, 15 години ДАНПТ „Загоре”        гр. Стара Загора и още много други самодейни колективи, пръснати из цялата страна. Неговият принос в областта на музикалното и танцово изкуство е огромен и неоспорим.
Основател е и ръководител на ансамбъла на Строителни войски 1947 година.
Танците който е създал са много. Ето някои от тях: „В розовата градина”, „Тракийска младост”, „Джиновски танц”, „Шопска сюита”, „Пиринска импресия”, „Северняшка сюита”, „Общобългарска ръченица”, „Пролетни огньове”, „Момински танц”, „Бригадири”, „Срещи”, „Ралчо и Радойчо”, „Лудетини”, „Пръски от миналото” и др.

информация: www.afa-ensemble.com
photo: Boris Dimitrov

хореограф

Орлин Иванов роден на 20.06.1964 год. Началото на танцовата си дейност започва от седем годишен в танцов състав към ч-ще “Иван Вазов” София. От 1979год.танцува в Шопски ансамбъл към Окръжен Народен Съвет по-късно преименуван Шопски ансамбъл – Елин Пелин  под ръководството на Ради Радев където е солист на ансамбъла, помощник – ръководител и хореограф на Шопски ансамбъл с който печели много награди. Танцува активно и в танцовите състави на Горна Баня и Банкя солист е и в танцов състав Раковски – София. През 1991 год. Завършва школата за хореографи  в гр. Пловдив а по-късно и Академията за музикално танцово и изобразително изкуство – гр. Пловдив специалност  -хореография. Бил е ръководител – хореограф на ТС “Българче” с. Челопеч с който е печелил призови места в страната и чужбина. През 2006, след конкурс, ТС “Българче” е избран  за участие в концерта „Да празнуваме различието” на Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, където единствен  представи българския фолклор. В момента е хореограф на ТС “Средногорско веселие” с. Чавдар и ръководител – хореограф на ФА “Огнените” с. Бусманци. От 2004год. е гл. худ. ръководител на ФА “Веселие” към Дом на културата на транспортни работници в България – гр.София, с който участва във всички културни изяви на Дома и на Министерството на транспорта, участник е и в много културни изяви в страната и чужбина като фестивали, прегледи и концерти от, където е носител на златни медали и призови отличия. С фолклорен ансамбъл “Веселие” е гостувал в много страни по света като Франция, Италия, Германия, Полша, Унгария, Словения, Балканските страни  и др.

На 17-годишна възраст Марин Маринов става заместник-ръководител на ансамбъл Малчика. След това е водил Електроника, Водоканал проект, Природа и наука, а от 1978-ма е заместник-ръководител на покойния Димитър Димитров в ансамбъл Средец, като след неговата кончина става художествен ръководител.

Художествени отличия: Много наши и международни награди, с Малчика и със Средец е носител на златни и сребърен медали от 3-тия до 7-мия републикански фестивал. Носител е на плакета на бившия Център за художествена самодейност. За 50-годишнината си той и ансамбъл Средец са наградени със специалната награда на Феномени – златна статуетка. Два пъти е отличен с негови програми на първо място на прегледите на всички атракционни програми от заведенията в цялата страна.

Доц. Петър Григоров 
Главен художествен ръководител

Доц. Петър Григоров е роден на 28.06.1936 г. в София.
Танцува в ансамблите „Гоце Делчев” – София и при Дома на културата на Градския Кооперативен Съюз, където е помощник-ръководител.
От 1959 до 1961 г. е солист в Ансамбъл „Пирин” – Благоевград.
От 1962  до 1964 г. е основател и ръководител на детския колектив при Дома на културата на ТПК – София.
В периода 1961-1964 г. ръководи състава при Съюза на глухите в България и печели наградата за най-добър подобен колектив в света за 1964 г. Получава специална купа за хореограф-ръководител.
От 1964 г. е главен художествен ръководител на колектива при Централен Дворец на пионерите, който през 1970 приема името РОСНА КИТКА.
В периода 1970–1974 г. работи като редактор-хореограф в Българска Национална Телевизия.
През 1974 г. започва работа в Център за художествена самодейност, където е методист, главен специалист и директор до 1990 година.
Петър Григоров е автор  на 61 танца за деца и младежи, част от които отличени с І награди от националните конкурси за камерни и детски танци. Сред тях са: „На игра”,  „Надсвирване”, „Мартенички”, „Капанска ръченица”, „Потомци”, “Надиграване” („Ръченица”), „Шопчета”, „Колоездачи”, “Пастирчета”, „Танц с въженца”, „Безгрижно детство”, „Дръж се земьо”,  „Палавници”, „Дунавски ритми”, „Игри и танци от Западна България”, „Хайде на хорото”.
Негови са и  произведенията за младежи: „Край чешмата”, „На брега на Дунава”, „Мегданско веселие”, „Загорски танц”, „Китка български хора”, „Кюстендилски мотиви”, „Празнична сюита”.
Петър Григоров е бил член на международни журита в Сегед (Унгария), Амстердам (Холандия) и Питсбърг (САЩ), лектор по български танци в Холандия, САЩ, Куба, Мексико и Словения.
Бил е председател на Сдружение „Танцово изкуство” към Съюза на българските музикални и танцови дейци.
От 1996 г. е доцент във Варненски Свободен Университет „Черноризец Храбър”.
Автор на книгите „Танцът разказва” и „Да носи вредом радостта”.
Доц. Петър Григоров е носител на: Орден „Кирил и Методий” – І и ІІ ст.,  Голямата награда на София за 1978 г., Орден на труда – златен, медал „1300 години България”, „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
д-р Бисер Григоров
Художествен ръководител

Бисер Григоров е роден на 06.09.1961 г. в София.
От 1979 до 1981 г., като войник, танцува в Ансамбъла на Строителни войски.
В периода от 1981 до 1985 г. е изпълнител в Ансамбъл  „Тракия” – Пловдив.
През 1985 г. завършва с отличие Академия за музикално танцово и изобразително изкуство – Пловдив.
От 1985 до 1997 г. работи в Националния дворец на децата като хореограф в Ансамбъл РОСНА КИТКА.
От 1985 до 1990 е ръководител на Младежки състав към Ансамбъл „София”.
През 1997 г. Бисер Григоров е приет с конкурс в Национална Спортна Академия „Васил Левски”, където в момента е главен асистент. Защитил  е докторска дисертация.
Председател  на Сдружение „Танцово изкуство” към Съюза на българските музикални и танцови дейци от 2003 г.
Автор на 21 фолклорни танца: „Момчетии”, „Граовски танц”, „Видински задевки”, „Снимка за спомен”, „По неволя”, „Игри и песни от Пирина”, „Магарищари”, „Хей-хоп”, „Срещи”,  „Коледари” (съавтор Росица Лозанова), „Вълшебният бастун”  и др.
Автор на хореографията към оперите: „Патиланци” – музика – Александър Йосифов; „Робинзон Крузо” -  музика – Александър Йосифов.
Хореограф на мюзикълите:  „Сто и един далматинци” -  музика  – Тончо Русев; „Не пресичай на червено” – музика – Тончо Русев; „Реката” – музика – Венцислав Янков.
Хореограф на театралната постановка „Щуро племе” – режисьор Йосиф Венков.
Редактор на книгата „Музика и танци в детската градина”.
Бисер Григоров е автор на научни статии, учебни помагала и на книгата „Кратка история на българската фолклорна хореография.” Носител  на:
   – Втора награда от Националния конкурс за камерни танци  (Г. Оряховица – 1990);
   – Втора награда от Национален конкурс за детски танци (Разград – 1991);
   – Първа награда от Международния конкурс за произведения за деца „Малкият принц” (Кишинев – 1996 ). 
   – Трета награда от Национален конкурс за детски танци (Разград 1999);
   – Първа награда от Национален конкурс за детски танци (Разград 2005);
 Носител на  „Златна лира” на Съюза на Българските Музикални и Танцови Дейци – 2006 г.
Росица Лозанова
Ръководител

Росица Лозанова е родена на 10.12.1954 г. в София.
През 1973 завършва с отличие Държавно хореографско училище, а две години по-късно и  Института за музикални и хореографски кадри – София.
През 2003 защитава бакалавърска степен в Нов Български Университет.
От 1974 до 1979 г. Росица Лозанова е ръководител на детския колектив при читалище „Св.св. Кирил и Методий”- София.
 В периода 1979 -1980 г. е артист-балетист в професионален ансамбъл „Струма” – Кюстендил.
 През 1981 постъпва на работа в Ансамбъл РОСНА КИТКА, където се развива и утвърждава като изключителен педагог и хореограф.
От 1995 г. Росица Лозанова работи  като преподавател по хореография в 46 ОУ „Константин Фотинов”- София. Бързо добива авторитет с успешната си работа в танцовите паралелки. С ансамбъла на училището е отличавана с Първи награди от столични прегледи и конкурси.
Росица Лозанова е автор на много сполучливи произведения за деца: „Лазарки”, „Предянка”, „Пиринки”, „Празник в гората”, „Северняшки танц”, „Коледари”(в съавторство), „Добруджански танц”.
Повечето от тях са в репертоара на Ансамбъл РОСНА КИТКА.
Носител на Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци – 2007 г.

Христо И. Димитров е роден на 07.10.1969 г. в гр. Варна, но голяма част от живота му преминава в гр. Шумен. С любов към народната музика е закърмен още от малък -  в дома им тя е била неизменен спътник за празници и делници. Баща му е изключителен музикант, който умее да свири на няколко инструмента. Бабите и дядовците му също са певци и музиканти, макар и непрофесионалисти.

През 1979 г. малкия Христо се записва да танцува в самодейния състав при Пионерския дом в гр. Шумен. Първият му ръководител е хореографът Иван Иванов. Същият този хореограф го подготвя за приемни изпити в Държавното хореографско училище през 1983 г., но не е приет заради “ниския си ръст”. Това в никакъв случай не разколебава талантливия младеж, а напротив – мотивира го с още по-голям хъс да гони своята мечта. Когато е 10 клас завършва курс за помощник хореографи и ръководители на работнически танцови колективи. Започва да работи като помощник ръководител на танцовия състав към Пионерския дом. С този танцов състав Христо изнася много концерти в страната и чужбина (Румъния и бивша Югославия), участва няколко пъти на фестивала в гр. Дебрецен, Унгария – “Празник на цветята”.

През 1990 г., след отбиване на редовната си военна служба, вече е първокурсник в Академията за музикално и танцово изкуство в гр. Пловдив, със специалност “Хореографска режисура”. Христо осъществява мечтата си и е приет,  въпреки “ниския си ръст”. След няколко години посвещение в меката на танцовото изкуство той завършва академията в класа на именития проф. Петър Луканов. Музикално-танцовата постановка “Войници” е неговата дипломна работа и единственото произведение, създадено от студент, което се танцува в Академията.

Друго негово произведение е “Вълшебната вода”, което е в репертоара на Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Пазарджик”. В момента (2008 г.) Христо Димитров подготвя още едно произведение за същия ансамбъл.

Още като студент Христо има идея да направи един спектакъл, в който да има сюжет, актьорска игра, хумор, драматизъм. Знаел е и името му – “Това е България”, а през 1999 г. започва да я реализира. В продължение на година той създава първата картина към същия спектакъл – “Родопите”. През следващите години създава и останалите картини, но е изправен пред дилема – кой да изпълни този спектакъл?! Трябва да бъдат най-добрите танцьори… И така през 2002 г. Христо Димитров създава национален фолклорен ансамбъл “БЪЛГАРЕ”, в който са избрани най-добрите и талантливи танцьор за реализирането на първия му спектакъл.

През 2005 г. следва премиерата на следващия спектакъл на Христо – “България през вековете”. Той е исторически танцов спектакъл, представящ историята на България в танци.

През 2007 г. е готов поредният негов спектакъл “Албена”, който показва красотата и силата на българската народна песен, а през 2008 г. се състоя премиерата на друг спектакъл дело на Христо Димитров – на вокално трио The Unique Voices,  с участието на ансамбъл “Българе”.

Творческата кариера и постиженията на хореографа Христо Димитров са оценени по достойнство от видни български светила на българското народно, фолклорно и танцово изкуство.

От 1978 година, паралелно със следването си, започва работа като артист-балетист в Държавния фолклорен ансамбъл “Тракия” – Пловдив. С това получава възможност да навлезе по-дълбоко в автентичното българско танцово наследство. Активно се включва в групи за теренно проучване на фолклорни танцови обичаи.

От 1988 година започва работа като хоноруван преподавател в Академията за музикално и танцово изкуство, а от 1991 година се занимава с импресарска дейност. След спечелен конкурс през 1992 година е щатен преподавател в Академията. През 1995 година започва работа по съвместителство в ансамбъл “Тракия” – първоначално като хореограф, а от 1997 година като главен художествен ръководител и директор.

С ансамбъл “Тракия” Даниела Дженева е осъществила през последните години стотици концерти и концертни турнета в Германия, Франция, Португалия, Израел и други страни. Осъществила е и множество записи за редица телевизионни компании.

Лично Даниела Дженева е взела участие в над 2000 концерта, като е гастролирала в над 50 страни по света.

От 1999 година е избрана за ръководител на катедра “Хореография” в Академията.

Носител е на приза “Кристална лира” на СЪюза на българските музикални и танцови дейци.

информация: www.artacademyplovdiv.com