Към имената на плеадата българки, дали своя достоен принос в националната ни култура до средата на отминалия век, отдавна трябваше да се нареди по достойнство и името на балетмайсторката Руска Колева. Макар принудителната забрава до голяма степен да е изличила спомените за нейната ярка сценична кариера, все нещо трябва да се е запазило. Поне у близките или у още живи съвременници. Дълг е на днешните българи и хора на изкуството да знаят и почитат това име. А в бъдещите летописи на националната ни култура през ХХ век делото на Руска Колева трябва да намери своето заслужено място. Както и в бъдещите експозиции на Регионалния музей в Хасково, защото тя е родена на 10 януари 1882 година в нашия град.

Ето какво още може да се каже за нея въз основа на оскъдните данни, с които разполагам. Учи най-напред в родния си град, след което завършва Първа софийска девическа гимназия. Веднага след това, през учебната 1900/1901 година е нередовна учителка в началното училище при черквата „Св.Богородица” в Хасково. Колко години е работила тук не се знае, но през 1907 година се явява на държавен изпит в тогавашното Министерство на народното просвещение и получава редовна учителска правоспособност. След това заминава за Франция. През 1911 година завършва Висшата танцова академия в Париж. След това учителствува в гимназията, в която сама е учила и завършила. Взема часове по стенография и гимнастика през годините 1911 до 1922 и след 1923 година. През този период продължава да специализира и работи като балетмайстор във Виенската държавна опера при проф.Карл Раймунд и в Берлин в операта Шарлотенбург, при прочутата на времето си балетна специалистка Стефани Хартман.

През цялото това време и след 1923 година, когато завършва специализациите си чужбина, Р.Колева е била предимно гимназиална учителка и преподавателка в основаната и ръководена от самата нея собствена танцова школа. Образована и с доказани качества като професионалистка в своята област тя е определена за член на Държавната комисия за атестиране на гимназиалните учители по пеене и гимнастика. Освен това като изявен балетен педагог Руска Колева работи с трупата на Народната опера и в първите оперетни представления на Свободния театър.

На 18 октомври 1908 година е първото представление на новосъздадената „Българска оперна дружба” – представени са откъси от оперите „Фауст” на Гуно и „Трубадур” от Верди.На 5 юни 1909 година пък е представен първият цялостен оперен спектакъл – „Палячи” от Леонкавало.

През 1922 година трупата е преобразувана в Национална опера, а през 1928 в Национална опера и балет. Почти през целия този период танците са дело на първите български хореографи Александър Александров, Пешо Радоев и Руска Колева- учители по гимнастика, специализирали в чужбина. Тяхно дело са и танците в първите български опери „Сиромахкиня” от Емануил Манолов, „Камен и Цена” от Иван Иванов, „Борислав” от Меастро Георги Атанасов, „Тахирбеговица” от Димитър Хаджигеоргиев…

Руска Колева е и сред основателите на българската оперета през 1917 година. Тогава е сформирана първата професионална трупа на Ангел Сладкаров, която играе в салона на театър „Одеон”. Събран е хор и гвардейски оркестър под ръководството на чеха Алоис Мацак. На 10 февруари 1918 година е първата премиера „Маркиз Бонели”. Това е оперетата „Шансонетка” от Делингер, прекръстена в българския й вариант на името на главния герой. Хореографията е дело на Руска Колева, а в спектакъла участват осем балерини от частната й балетна школа. След това тя поставя танците и в оперетите на Имре Калман „Есенни маневри” и „Царицата на чардаша”, в „Кралицата на киното” от Жан Жилберт, „Веселата вдовица” и „Граф фон Люксембург”от Франц Лехар…

С пионерски жар и ентусиазъм бившата хасковска учителка поставя както класически, така и български танци, които сама подготвя за сцената. Особено известна и високо оценена е нейната творба „Български балет”, в която оригинално се съчетават народните хора и ръченици с магическата обредност на фолклорните обичаи. През 1916 година, заедно с българската войска, тя е в Македония, за да издирва такива обичаи, народни песни и хора и ги използва в свои хореографски интерпретации.

Руска Колева е член на управата на съюза „Юнак”, участва като автор в неговото списание „Главатар”, както и в други специализирани печатни издания у нас и в чужбина. Освен това тя подготвя и представя внушителни масови гимнастически композиции както у нас по време на юнашките събори, така и извън България. С нейното име са свързани основаването и първите сценични изяви на прочутия софийски танцов ансамбъл „Росна китка”.

• Интересен спомен за Руска Колева е разказвал хасковският публицист и литературен критик Делчо Василев. Той е свързан с негова сказка, изнесена през 1943 година в Хасково и посветена на творчеството на Елисавета Багряна.Във връзка с това между него и тукашния архиерейски наместник Йордан Попрашев, също човек с изявени културни интереси, започва полемика в местния вестник „Утринна поща”, в която се намесва и името на Руска Колева. Д.Василев пише:

• „…Тук му е мястото да отбележа също(макар да ми е много стеснително от тая нескромност), че след свършване на моята сказка, при мен се явиха редица културни люде от града ни, които ме поздравиха “за така вярното и дълбоко проникване в душевния мир на Багряна”, което съм успял да направя. Между тия лица беше и известната на всички ни г-ца Руска Колева, основателка и ръководителка на прочутата у нас и в чужбина “Танцова група Руска Колева”, понастоящем евакуирана в града ни, лична приятелка на Багряна и познаваща отблизо духовния й мир, както и нейното творчество.

• “Приятелка съм на Багряна – ми заяви г-ца Руска Колева – и я познавам отблизо. Слушала съм много сказки за нейното творчество от много писатели, но това, което изнесохте Вие е ненадминато хубаво и е съвсем вярно изображение на душевния мир на поетесата”…

За своя ярък принос в европейското балетно и танцово изкуство Руска Колева е удостоена с членство в Парижката балетна асоциация и във Френския национален синдикат на професионалните учители по танци и професионалните танцьори, където членува и световноизвестната руска балерина Ана Павлова. Почетна членка е на чешкото Соколско дружество, от което има медал за заслуги. Носителка е на почетни отличия за участие в многобройни спектакли с благотворителна цел из цяла Европа.

Руска Колева за пръв път у нас поставя руски, чешки, полски, унгарски и други чужди танци, а нейните танцови композиции от наши хора показват на европейската публика във Виена, Берлин, Лайпциг чудото на българския фолклор. За успешните спектакли на студентската й трупа в Триест, Милано, Венеция и Рим е била наградена от италианската кралица със златен часовник с брилянт и инкрустирана корона.

Спомени от гостуването в Италия са подарените й с посвещение снимки от водещите балерини на Миланската скала Нивес Поли и Надя Коломбо. На 30 май 1930 година Руска Колева получава и високото българско отличие Дамски кръст с корона. Една от последните й публични прояви е участието на трупата й в фантастичния филм „Мене ме, мамо, змей люби” през 1946 година.

През 1946 година Руска Колева създава към Централния дворец на пионерите група за български народни танци. Тази група през 1970 година приема името “Росна Китка”.

Една от легендите на българския танц, творец с неоценим принос в развоя на балетното изкуство и балетната педагогика, забравената днес българска балетмайсторка Руска Колева умира през 1949 година. Официални документи за последните години от живота й липсват в ЦДИА, където има личен фонд на нейно име. Но може да се предполага какъв е бил краят. За него тепърва трябва да се говори и пише от онези, които знаят повече. За заслугите й също.

Йордан НАНЧЕВ

Той е един от създателите на първия наш фолклорен Ансамбъл за народни песни и танци “Яне Сандански” в град Гоце Делчев.

Дългогодишен  хореограф и ръководител на танцовия състав в Ансамбъл за народени песни и танци “Пирин”, Костадин Руйчев помага изключително много за изграждането и утвърждаването на неговия специфичен репертоар.

Ръководител е и на Детски танцов ансамбъл “Зорница” при ПДК – Благоевград.

Вдъхновен радетел за съхраняването на фолклора от региона,Костадин Руйчев описва над 150 хора, публикувани в списание “Танцова самодейност” и в самостоятелни сборници. Десетки са неговите сценични произведения, вдъхновени от местния танцов език: “На мегдана”, “Мегдански игри”, “Пролетни игри”.

Автор на статии по проблемите на фолклора и лауреат на почти всички републикански фестивали.

Костадин Руйчев е носител на орден “Кирил и Методий” – II степен, Орден на труда и много други.

Завършва висше икономическо образование. Методи Кутев е артист – балетист в Националната опера от 1946 до 1960 г.

В периода 1950 – 1960 г. е хореограф на Ансамбъла на строителни войски, а от 1960 до 1990 г. е главен балетмайстор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия.

Той е един от първите преподаватели в Държавното Хореографско училище. Изнася лекции на повечето национални хореографски курсове. Член е на Съюза на Музикалните и Танцови Дейци в България /СМТДБ/.

Има над 200 авторски хореографски постановки, сред които: „Конницата на Аспарух”, „Балада за незнайния воин”, „Шипченска епопея”, „Той не умира” и други тематични и сюжетни танци. На основата на българския танцов фолклор са изградени „Еньова Буля”, „Калушари”, „Пръски от извора”, „ По полята на Добруджа”, „Нестинарка”, „Предсватбени тракийски засевки”, „Облог”, „Момински празник в Шоплука”, „Пиринска импресия”, „Трифон Зарезан”, „Пролетни игри в Лудогорието”.

Методи Кутев е носител на орден „Кирил и Методий” ІІ степен, на множество грамоти и отличия на Министерството на народната отбрана, на  Министерството на културата, на национални и международни фестивали. Народен артист.

Информация: Милена Чирпанлиева

Баща му Петър Сибинов Арнаудов произлиза от Тетово, Македония. Премества се да живее и работи в Русе като търговец на жито. Оженва се за Друмка Панова, дъщеря на съдружника му. Тя умира, когато Михаил е на 8 години.

1878 – 1978
“Чувствах тогава, като дете, и по-късно през младините си, та дори и сега, че с ранното загубване на майка ми аз съм изгубил и правото над душата, която бих обичал  най-много и най-силно и която би оказала благотворно влияние върху хода на живота ми. И досега усещам над себе си покровителството на майчиния дух и това е сякаш компенсация, че бях лишен рано от майчина обич и грижа.”
Мащехата проявява нежни грижи към четирите заварени деца. От втория брак се раждат още три. Михаил Арнаудов особено се гордее с двамата си братя Димитър и Илия. Димитър е чиновник в градската община на Русе, по-късно главен секретар и неин фактически кмет. В продължение на 50 години той е общински чиновник без да е сменян от никоя политическа партия. По-малкият брат Илия е оперен режисьор, живял 10 години във Виена, един от първите музикални режисьори в България, пръв постановчик на Вагнерови творби.
“Бях много кротък, въплъщение на кротост, и сам се чудя как след тази кротост достигнах много по-късно до смелост и твърдост, които не ме напуснаха вече никога.”

акад .  Михаил Арнаудов
Завършва престижната Русенска мъжка гимназия “Княз Борис”, където учител по български език и литература е Никола Бобчев. Той изиграва изключителна роля за формиране личността на М. Арнаудов и събужда у него страстта към литературознанието, фолклора и научното дирене. Дирактор по това време е известният етнограф Димитър Маринов.

“Заживях твърде рано, още на ученическата скамейка, с чувството, твърде смътно, че единственото, което бих могъл да схвана като моя жизнена задача, беше потъването в света на мисли, чувства и преживявания, свързани с литературатаи историята”.

акад. Михаил Арнаудов
“През месец ноември 1895 г. в книжка трета на русенското списание за ученици и младежи “Извор” е отпечатана матуритетната работа на М. Арнаудов със заглавие “Обща характеристика на народната песен”. Това е “неволният” научен дебют на ненавършилия още седемнадесет години младеж. Последният си по-обемист труд – тритомника “Вековно наследство. Българско народно поетическо творчество” – ученият завършва, когато е на деветдесет и осем години. Буди възхищение настойчивостта, с която Михаил Арнаудов съумява да бъде “самия себе си” през своя дълголетен живот, да остане верен на призванието си въпреки всички трудности и превратности на съдбата … Пред Искра Арнаудова ученият казва “Имах съзнание, когато бях на шестнадесет години, че ще стана литературовед.”
доц. д-р Руси Русе
През септември 1895 г. се записва във Висшето училище в София, специалност славянска филология. Слуша лекции при младите преподаватели Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беню Цонев, Иван Шишманов,  Марко Балабанов и др. Завършва блестящо.  Иван Шишманов му предлага научна работа, нарича го свой “духовен син и продължител” и го насочва към Лайпцигския университет. Там(1898–1899г.) М. Арнаудов слуша лекции по народопсихология, староиндийски (санскрит) и литовски езици. През есента на 1899 г. се записва в Берлинския университет. Слуша лекции по индийска литература, индогерманско сравнително езикознание, руска и полска литература до 1900 г., когато се завръща за кратко в Русе. През 1901 г. е гимназиален учител в София. Публикува в сп.”Мисъл” и попада в кръга на сътрудниците, сред елита на българските писатели. През 1903 г. заминава за Прага да положи докторски изпит по славянска филология, философия и индийска филология. Остава до януари 1905 г., защитавайки блестящо дисертацията си “Български народни приказки”. Завръща се в България и става последователно гимназиален учител, поддиректор на Народната библиотека, доцент в Софийския университет. През март 1910 г. заминава за Париж, където по-голямата част от времето си прекарва в библиотеката на Сорбоната. В Париж заварва Яворов, сломен от мъка след смъртта на любимата си Мина Тодорова. Всеки ден заедно посещават гроба й. По това време Яворов пише пиесата “В полите на Витоша” и благодарение на подкрепата на Арнаудов успява да я завърши за няколко месеца. През октомври 1910 г. М. Арнаудов заминава  за три месеца в Лондон – учи усилено английски език и посещава библиотеката на Британския музей. На 2 януари 1911 г. се връща в България и започва да чете лекции в Университета. Отново се пробужда и страстта му към фолклорните изследвания.

През 1922 г. е избран за председател на Писателския съюз и в продължение на 10 години защитава всеотдайно правата на българската интелигенция. През 1925 г. започва списването на сп.”Българска мисъл”, превърнало се, по думите на Людмил Стоянов, в “стожер на българската култура”. През 1926 г. приема поста директор на Народния театър. През 1928 г. се завръща в Университета като професор. На 50 години той вече е дал на българската наука ценни изследвания в областта на фолклора, литературната наука и Българското възраждане. По-късно става ректор на Софийския университет, академик, председател на десетки обществени дружества и съюзи.
Михаил Арнаудов има три деца – Асен, Златка и Петър.
Асен е бил икономист. Неговият син Михаил е инженер, а дъщерята Михаела е журналистика в
ВВС и “Свободна Европа” с псевдоним Ани Арнолд .
Дъщерята  Златка е известната пианистка Златка Арнаудова. Нейната дъщеря Анна е музикантка, хор-майстор.
Най-малкият син Петър е известен музикален педагог. Съпругата му Искра Арнаудова е била дългогодишен сътрудник на Михаил Арнаудов. Дъщеря им Олга е преподавател по лингвистика в университета в Отава, Канада.
На 15 септември 1944 г. М. Арнаудов научава, че ще бъде съден от Народния съд и отива сам да се предаде. Съпругата му трудно преживява този факт и не след дълго умира. В продължение на две години той е в затвора и там работи усилено над изследванията си.
“Той бе упорит, неумолим работник, четеше, пишеше, наведен над малката масичка с парче обикновен молив, скрито по джобовете му. Това опасно оръдие бе забранено в затворническата килия … От същата килия бе освободен през 1947 г. Един ден го повикаха на свиждане. Върна се развълнуван … Обясни ми, че го викал на свиждане председателят на писателския съюз Людмил Стоянов, съобщил му, чу има вече указ за помилването му …”
Вергил Димов, съкилийник в затвора
Ерудиран фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик, автор на трудове за наши и световноизвестни славянски и западноевропейски писатели, Михаил Арнаудов посвещава седем десетилетия на българския фолклор и Възраждане. Той е един от най-вдъхновените творци на българската култура. Хилядите страници са написани с перодръжка. Всяка сутрин към 9 часа започвал да пише, облечен в строг официален костюм.
“Работоспособност и жилавост на духа, на характера и неизкоренимата готовност с цената на всичко и въпреки всичко да остане в литературата. Дори при много доброто му познаване на чуждите литератури, той остава при българската, утвърждава нейните ценности и това за мен е основното в неговата фигура.”
акад. Иван Радев,
Умира в София на 99 години и 5 месеца.
“Михаил Арнаудов беше весел човек, обичаше да се смее и не пропускаше случай да вземе участие в разказването на някой актуален виц. Не се страхуваше от черния хумор, говорили сме без задръжки за живота и смъртта, за познаваемия свят тук и за непознаваемия отвъд, разисквали сме да речем Яворовото отношение към смъртта и т.н.”
Любен Георгиев, литературовед
Михаил Арнаудов завещава личната си библиотека на родния си град Русе. През 1973 г., по повод своята 95 – годишнина, акад. М. Арнаудов предава по-голямата част от книгите си в притежание на Регионална библиотека “Любен Каравелов”. Книжната сбирка е обособена като самостоятелен фонд, който е отбелязан като дарение, защото за него е изплатена символичната сума от 12 000 лв. Фондът наброява 6 524 единици.
“Ако би могло да се знае известен писател какво е чел през целия си живот или поне през най-важните епохи от своето умствено и морално развитие, могло би евентуално да се обяснят някои страни от неговото творчество и неговата дейност.”

проф. Иван Шишманов
“Библиотеката поразява с разнообразието на тематиката, което свидетелства за необикновено широкия диапазон на интересите на притежателя й, за неговите дълбоки познания в разнообразни области на българската и европейската наука и култура … Дистанцията на времето в исторически план е твърде малка, но в обективен план дава възможност да се създаде представа за духовното и творческо наследство, оставено ни от акад. М. Арнаудов… Сбирката съдържа научни съчинения, художествена литература, старопечатни български книги, редки книги на чужди езици, някои от които са библиографска рядкост, енциклопедии, речници и др. в хронологичините граници 1806 – 1974 г.”
д-р Елена Георгиева , русенски изследовател
“Няма изследовател, занимаващ се с неговото дело, няма библиограф на неговите трудове, който да не се е удивлявал на внушителното количество на публикациите – десетки обемисти монографии, стотици статии и студии, мащабна съставителска и редакторска работа.”
проф. д-р Ани Гергова

В процеса на издирването и записването на Българските народни хора и танци Борис Цонев създава собствена танцописна система. Част от събраните хора и ръченици издава в три тима, като използва своята система. Автор е също така на редица статии по проблеми на Българската народна хореография. Носител е на награда от конкурсите за народни танци в Будапеща (1928), Виена (1934), Лондон (1935), Берлин (1936) и др. На 24 май 1963г. – денят на славянската писменост и култура – Борис Цонев е удостоен със званието “Заслужил артист” и награден с орден “Кирил и Методий” І-ва степен – златен. Това е последната награда в житейския път на Борис Цонев – той почива след 10 месеца, на 30 март 1964г.