Бременната е означавана като трудна, тежка, бременна, непразна, товарна, пълна, с корем, в положение. Всички означения посочват обременяване на жената, външна промяна на тялото и. Докато още не личи, бременността се пази в строга тайна, защото се смята, че ако се разчуе в първите дни и месеци, забременелите лесно се похабяват.

Обикновено бремената извършва всички домакински и полски работи, стига да може. Не рядко са били и случаите когато родилките са раждали по време на работа в полето. Все пак съществуват конкретни възбрани, които целят да улеснят раждането, да осигурят нормалността на детето, здравето на бременната и някои други желания. Такива забрани има голям брой и често пъти биват твърде индивидуални. Типична и широкоразпространена е забраната бременна жена да убива змия, защото пъпната връв се увивала около гушата на детето, раждането ставало трудно и детето се задушавало. Със същия смисъл забрана съществува и да прескача въже или връв.

На бременната не позволяват да яде месо от заек, тъй като детето постоянно ще се плаши в съня си или ще спи с отворени очи. Тя не бива да бие или рита котка или куче, за да не страда детето от болестта песци. За това се предприема нарочно лекуване още в първия му ден. Някъде смятат, че бременната не бива да се вглежда в икони, защото детето щяло да бъде кривогледо, а другаде това се препоръчва, за да бъдела рожбата красива. Небивало да се присмива на нямо, на сакато и пр., защото и нейното дете щяло да се роди със същия недъг. Повсеместно е вярването, че бременната не доносва плода си, ако види, че някой яде нещо и не и даде от него. Това е т. нар. пощянка, т.е. пожелание.

Повече грижи се полагат, когато раждането е трудно. Тогава родилката се запойва с вода от измитите ръце на съпруга си или с отвара от богородична ръчица, донасяна от Ерусалим или Света гора, която в сухо състояние има вид на детско юмруче, а натопена във вода се разтваря като ръка.

Когато раждането става у дома, пъпчето се отрязва със сърп, което извършва бабата, помощница при раждането. “За по-чисто го намираме” или “За да е по-работно детето”, казват те. А първото повиване става в бащина риза.

Вредом съществувало опасение от навясване на родилката: до третия ден тя може да бъде нападната от навяци, нави, вследствие на което изпада в безсъзнание и умира. Срещу навяците се вземат следните мерки: обграждат леглото на майката и детето с въже; слагат до тях метлата, “за да ги чува”; до до главите им поставят сърп и лук (чесън и крумид), ръжен от огнището, нищелки, рибарска мрежа, пералка, браджа, ножици и др.; пресяват над тях просо. Вярва се, че “желязото пази”, “метлата всичко мете навън или към огъня”, “лукът люти на очите”, “през нищелките мъчно се минава” (има се в предвид идващо отвън зло). В Кюстендилско слагат дори под възглавницата глава от куче или вълк. Обикновенно всяка постъпка има обяснение от магично естество.

Постоянни апотропеи са миризмите. Каденето със тамян е на първо място. До към 1920 г. са слагали в огъня и волски или кози рог, катран, кокоши или говежди тор, за да смърди. Дори катран се мацва и на вратата. По-редко се употребяват миризливите треви срещниче, дилянка, че оман, които освен това са и упоителни. Успоредно с тия средства е и светената (молитвената) водс, каквато след раждането бабата взема от черквата. С нея пръскат родилката, детето и къщата. Обънят е постоянно средство за прогонването на злото; той небива да угасва в помещението на родилката.  Някои баби посипват вечер огън отвън или отвътре на прага на външната врата.

Родилката и детето освен това биват напълно изолирани след залез слънце от външния свят: врати и прозорци се затварят плътно, за да не се пропуска и лъч от светлина навън. Ако в краен случай се наложи родилката да излезе нощем до двора, тя трябва да е въоръжена с железния ръжен от огнището и с нанизана на него глава крумид. Жилището не се отваря след залез слънце никому, дори на закъснелия съпруг. В такъв случай той ще нощува другаде.

Всички предпазни средства се прилагат до 40-тия ден, в който родилката отива на очистителна молитва при свещеника и престава да бъде в особено положение

Родилката се смята за нечиста, за това е предмет на много ограничения. Тя например известно време нетрябва да се докосва до огъня; до 40 дни не бива да доближава до кладенец или чешма. Ако се наложи да отиде за вода, ще чака отдалеко друг да и налее. Иначе се пресушавали кладенецът или чешмата. До известно време тя не бива да пере пелените на детето си; до месец не бива да меси хляб; до 40 дена до хамбар не се доближава, на харман не излиза, в градина не влиза – “не е добре за нея и за стоката”. Родилка не бива да изкарва или извежда добитък, на пастир хляб в тора не слага, не изпраща с поглед домашните си, когато отиват на работа, защото млякото и намалявало.

Вярва се, че до 40-ия ден каквото и да се изнесе от къща с новородено, причинява пресушаване на млякото на родилката, за това се забранява даването на заем, продаването и пр. В краен случай от всяко дадено нещо трябва да се остави по малко в къщи. Пълна изолация съществува за родилката и от полови сношения до 40 дена, поради “греховност”, а в някои случаи поради “неочистеност”.

Четиридесетия ден  е очистителен. На него родилката отива с бабата и детето в черква на чиста молитва. Свещеникът и прочита молитва, поръсва я и нея, и детето със светена вода и с това тя връща своето нормално отношение към света и света към нея.

Съществуват обичаи, свързани с по-съществени моменти от развитието на детето до неговата женитбена възраст: когато поникне първият зъб, когато проходи или му се повери някоя самостоятелна работа и т.н. Всички те са съпроводени със символични и магически действия или баяния за повече здраве и повече успехи.