Фолклор БГ » Летни обичаи

11 юни – Вартоломей

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:59:56 +0000

Интересна група от светци в народните представи е групата на Св. Апостоли Вартоломей и Варнава, Св. Пророк Елисей и Св. Герман. Исторически най-несъвместими, тъй като между тях има и от стария и от новия завети, та и от късните векове на християнството. Дори в групата влиза и „Видо”, личност, която народа си е създал от празника „Видовден” – 14 юни. Една баба в Елховско така ги характеризира: „Видо – види, Герман – гърми, Въртоломея и Варнава въртят и ломят, а Лисеа – лиска та вали”.На Вартоломеевден (11 юни) някои смятат, че слънцето се превърта към зима, затова сутрин излизат да го гледат как изгрява и се обръща. Добре било да се види. На същия ден се празнува и ап. Варнава. Празникът се празнува най-вече за предпазване от градушка.На 14 юни е Св. Елисей. Също така опасен градушкар. Освен това го празнуват моми, жени и мъже, за да не им капе косата. Освен това до този ден най-късно трябва да се сее просото, за да никне и да даде добър плод: „До Елисея ако сееш, ще жънеш, по Елисея ако сееш, няма да жънеш! казват. В някои македонски покрайнини, като сеят на този ден, казват: „Елисея сея!”Вярванията и обичаите, свързани с тези няколко празника, вкл. и Св. Герман, са резултат от особения звуков вид на имената. Както от „Герман” може човекът от народа да се подсети за „гърмеж”, така от „Въртоломей” лесно се подхожда до „върти-ломи”, както се казва за действието на бурята и градушката. Че е така личи от формата „Въртолом”, в която се явява името по някои места. На това осмисляне на името се дължи и вярването за завъртането на слънцето. От „Елисей” пък лесно се идва до смисъла „сея” или до „лисо”, т.е. обезвласено място на главата. От там и обичая да се празнува против косопад.

15 август – Голяма Богородица

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:59:04 +0000

Света Богородица се радва на голяма почит у народа, което отговаря на нейното водещо място между другите светци. Имаме напр. няколко празника в нейна чест, а именно: „Рождество Богородично” (8 септември), „Благовещение” – празник на зачатието у Богородица (25 март), „Сретение” – молитвен празник на Богородица (2 февруари), „Събор на Св. Богородица” или просто „Св. Богородица” (вторият ден на Коледа), „Въведение Богородично” (21 ноември) и „Успение Богородично” (15 август). Това са 6 официално тачени празника в чест на Божията Майка. Твърде интересно и сполучливо е нарекъл народът първия и последния от празниците. Това от една страна отговаря на възрастите на Св. Богородица, които се честват, а от друга – на значението, което им дава самата църква: новородената Богородица – „Малка Богородица”, възрастната, вече покойница – „Голяма Богородица”.Голямата Богородица е такава и поради двуседмичния пост, който е свързан с нея. „Богородични пости” са твърде важни и строги. Народът ги уважава еднакво с „Великите пости”. Според мнението на народа те са откъснати от Великденските. През тях също тъй не се играят хора и песни не се пеят: пълна жалейка за великата смърт. С този ден няма свързани някои особени обичаи у народа. Постоянно е само заколването на курбан. На някои места курбанът е общоселски, а другаде бива семеен, завещан от деди и прадеди. Курбанът бива шиле или овен.Забележителен е празника „Голяма Богородица” с големите събори, които стават на него. Почти навсякъде където има манастир и църква „Успение Богородично” стават такива събори. От над 200 църкви и манастири, посветени на този празник, повечето са свързани със събори и панаири. В дните на най-усилена земеделска работа народът намира случай да си почине душевно и физически, като вземе участие в домашния събор или отиде в съседното село да сборува. Между всички тия големи храмови празници и събори, тия на Бачковския и на Троянския манастир държат първенството. Няколко дена преди празника от всички български краища се отправят мъже и жени натам. Покрай богатите и старинни църкви и манастирски постройки, които има възможност да види, народът напълва окото си и с хубава природа около тях, па наслади и душата си с тържествената богослужба, посети и много места от околностите, свързани с предания за историята на манастира или за чудесата на светите образи на Света Богородица. А се знае, че Св. Богородица се радва на най-много чудотворни икони. С така обогатена душа, народът се връща у дома си, за да разправя и поучава.

1 август – Макавеи

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:58:12 +0000

На първия ден на август църквата празнува паметта на седемте мъченици братя Макавеи. Нашият народ, излизайки от броя на мъчениците, им е посветил толкова дни, колкото са и те. На някои места този брой е станал в народното съзнание 6, на други – 12. Така че първите шест или първите дванадесет дена на август са народните празници „Макавеи”. А понеже народната стопанска година започва от 1 септември, то и тия първи дни от последния месец на старата стопанска година се вземат като предсказатели за времето и плодородието през следващата. Така на някои места „Първият Макавей” е наречен за месец септември, вторият – за октомври, третият – ноември, четвъртия – декември, петият – януари и т.н. до дванадесетия, т.е. август. Внимава се да се забележи какво е времето през всеки от тия 12 дена: слънчево, дъждовно, ветровито или някакво смесено, променливо; и какво бъде през тези дни, такова ще бъде през съответните месеци. Народната памет на някои места е допуснала тия „Макавеи” да се зачитат през последните 12 дена на август, както е в Охридско.Народът, като свързва името „Макавей” с думата „мака”, т.е. „мъка”, празнува първия ден и „за да преживява мъки и болки” през годината; така може да се тълкува и въздържането от предене във Велес, за да не болят пръстите. Другаде не тъкат, не къпят децата.Един интересен обичай има из северозападнобългарски краища на първия „Макавей”. Именно на този ден, зетьовете отиват на гости на своите тъстове и тъщи. След угощението най-старият зет взима приготвен за тая цел толум и почва да бие с него своите баджанаци. Той ги гони из гумното, докато хубаво се нашегуват и натичат. Този обичай се прави, за да бъдат кравите, овцете и кобилите плодовити. Във връзка с това е и поговорката: „Макавей – баджанашки ден!” или „Като зет на Макавей се е разлудел!” или „ Баджанаците се на Макавей икрамосват!” или „Тъкми се, утре е Макавей, ще дойдат шуреите!” казват в Панагюрище, като свързват с това и някакъв неприличен анекдот. Този характер на анекдота, както и основният смисъл на обичая с гоненето на зетьовете, показват че имаме един твърде любопитен есенен оплодителен обичай, за чието пълно обяснение обаче са необходими да се съберат още данни от народа. В други страни и други народи имаме подобни обичаи, обаче свързани с други случаи през есента, а не с празнка на Макавеите.

27 юли – Пантелей пътник

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:57:05 +0000

27 юли е празника на свети Седмочисленици. Като народен празник Св. Седмочисленици биват празнувани в Охридско и други западнобългарски краища, които са близо около манастира Св. Наум и църквата на Св. Климент в Охрид. „Златният светец-покровител Климент и мощният чудотворец Св. Наум” са „живите” представители на седмината български светии. В същия ден църквата чества паметта и на великомъченика Пантелей. На много места на този ден стават големи събори и панаири. Такъв забележителен събор става напр. в с. Бояна при София, който събор е във връзка с твърде старинната боянска църква Св. Николай – Св. Пантелеймон. Не по-малко забележителен е съборът и в гр. Охрид във връзка със старинната църква на св. Климент.Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”. Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване: онзи който има да пътува далеко, добре е да тръгне на Св. Пантелей, та да му е леко пътуването.На много места Св. Пантелей се празнува строго за предпазване от буря, от наводнение, като разправят случки от своя живот и от живота на бащи, дядовци и баби, според които добитък, хора, къщи и др. имоти са били отнасяни или наводнявани, след като пострадалите не са зачели Св. Пантелей. На някои места, на този ден децата викат по време на игрите си „Пантелея-лея, Пантелея-лея!” Близък до този обичай е и обичаят да се празнува този ден и „за от град”, като главно не се работи по полето и по нивите.Друга особеност на този ден е, че той се празнува от врачките. На този ден те нищо не врачуват и болни не приемат при себе си, че Св. Пантелей ще ги накаже. В основата на всички тия постъпки в деня на Св. Пантелеймон лежи пак народното тълкуване на името „Пантелеймон”. То е гръцко име и за първите славяни-християни не е било понятно. Българинът го е свързвал с „път”, откъдето идва и изразът „Пантелей-пътник”. Това свързване на Пантелей с думата път е станало след X и XI в., когато думата „път” е звучала „пант”. Тогава е било много лесно да дойде на човек до ума думата „пътник”.Друго от основанията за вярванията и обичаите е това, че народът свързва името с глагола „лея”, „изливам” – Пантелей. А трето – заради врачките – е съзирането в името Пантелей думата „панти”, т.е. „карти за игра”. На много места заради гаданията които извършват с карти, врачките биват наричани „пантаджийки”. Ето защо Пантелей е празник и на пантаджийките.

20 юли – Св. Илия Гръмовник

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:56:04 +0000

В своите песни или във вярванията си нашият народ нарича прор. Илия „Св. Илия Гръмовник”, „Св. Илия Гръмоломник”, „Св. Илия Гръмоделец” или „Тръмовит Илия”. Това е, защото се смята като причинител на гръмотевиците. Причинява ги той със своята колесница, в шест /или четири или неопределено много/ коня. И това препускане по небето е така без причина за народа. Ето как го разбират на някои места: „Когато гърми, Св. Илия препуска огнената си кола подир ламите, които ядат житото; когато трещи, тогава Св. Илия удря ламята; ако не беше Св. Илия да гони и убива ламите, нямаше да има берекет”. В песенна форма тази представа има следния вид:Попаднали девет кучки лами,Попаднале по Охридско поле,Попаднале по Царей кладенциДа зобает пребела пченица,Па се чуди стар свети Илия,Що да чинит, как да ги загубит,Да загубит девет кучки лами!На Св. Илия понякога се приписват интересни своеобразности. Той напр. никога не помнел именния си ден.„И по-добре, казва народът, че не го помни, защото е малко луда глава, та ако знае, ще се понапие, ще направи много лудории, може и света да поизтрепе!” Във връзка с това пак у народа се разправя и следното предание: „Света Мария Магдалина, чийто празник е два дни след Илинден, била сестра на Св. Илия. На своя имен ден тя тръгнала да ходи на църква. Срещнал я брат и и я попитал къде отива. - На църква, рекла тя, нали ми е деня днеска!- Ех, рекъл той, кога ли ще дойде и моят ден!- Та той се мина, оня ден беше, ти си го забравил! – рекла сестра му.На това той със съжаление отвърнал: „Да бяхте знаели, така щях да се повеселя, че да ме запомнят!”Както много летни празници, така и Илинден се празнува за предпазване от градушка и от пожар. Най-често на Илинден се коли курбан кокошка или петел. За тази цел се заколва най-старият петел, значи става подмладяването на петела.Най-често Илинден е покровителствен празник на кожарите, кожухарите, грънчарите и керемидарите.Обяснението на всички тия представи днес у народа е сравнително лесно като се знае типичното изображение на Св. Илия с огнената колесница и хвърковатите коне по икони и по стените на черквите. Това пък е въз основа на библейското предание, че пророк Илия се възнесъл жив на небето с огнена колесница, която Бог му изпратил. Една друга подробност е любопитна за обяснение на кожухарските и кожарските обичаи: когато се възнасял, Св. Илия пуснал от небето кожуха си, за да го вземе пророк Йезекия, та по такъв начин да наследи пророческия му дар.Ламите, свързани със Св. Илия, са взети от по-старите ни славянски вярвания, а грънчарското празнуване е вследствие на свързване на думите „гръмовитост” и „грънчарство”, т.е. на тъй нар. „народна етимология”, а може и на обстоятелството, че и грънчари и керемидчии имат работа със силно слънце, с огън за изпичане на своите произведения.

15,16,17 юли – Горещници (Чурици)

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:54:50 +0000

Една от най-честите беди в живота на човека е огънят, пожарът. Тази стихия може да унищожи дома и целия имот по полето на човека: снопи, сено, жито, кошари с добитък и др. Затова и вниманието на народа в тази посока е голямо. Поговорката „Пази се като от огън” има и този смисъл. Много от празниците на лятото се почитат именно като защита от пожар. Такъв е Павловден, такива са и други. Но признание като такива имат дните „Св. Кирик и „Юлита” – 15 юли, „Св. Атиноген” – 16 юли и „Св. Марина” – 17 юли. Тези три дни се празнуват под общото име „Чурици” или „Горещници”. Който не ги празнува ще пострада от огън, в каквато и да било форма. Празнуването е извънредно строго. Някога, на първия горещник угасявали огъня в домашното огнище и чак на третия ден го запалвали пак, като за тази цел хващали „жив огън” или още наричан „нов огън”. Хващали го като триели силно едно в друго две сухи дървета. Така обредно огънят се подновявал всяка година на този ден.Вярва се, че топлите извори през тези дни са най-лековити, затова тогава се предпочита да се ходи на бани за лекуване. И заради това било достатъчно на тия три дни да се потопи човекът по три пъти в банята.Празнуването на тия три дни в миналото е било така строго, че и турските бейове и господари на чифлици са бивали принуждавани от ратаите българи да ги зачитат. Според един твърде разпространен народен анекдот един лош бей не давал мира на ратаите си през лятото. Та трябвало да работят без почивка и ден и нощ, за да приберат много посеви. „Празник-мразник, билмем!” казвал той. Преди деня на Св. Кирик и Юлита му обадили за лошия празник, но той пак нахокал ратаите. На утрото, както се връщали колите със снопи, придружавани и от него самия, настанала буря и загърмяло. Скрили се под колите и, неизвестно как, гръм запалил една от тях. На следните години онзи турчин седмица по-рано питал кога е „горещото”, за да не сбъркат да работят.В основата на вярването за тия празници има много старо почитане на огъня-пакостник. А защо е свързано тъкмо с тия християнски мъченици, които не са имали нищо общо с огъня? Обяснение на това дава пак особения начин на народа да тълкува някои чужди имена, смисълът на които му е непознат. Именно името „Кирик” в западните български краища се свързва с думата „чурек”, която значи „пушек”, „огън”. В името на „Атиноген” народът вижда пак думата „огин”. А Св. Марина, наречена заради съседството си с първите два празника „Огнена Мария”, в случая представя едно допълнение, за да се получи трайността на групата, по силата на голямата роля на числото три в народната вяра и в народните обичаи.

5 юли – Летен Св. Атанас

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:53:49 +0000

Денят на преподобния Атанасий Атонски, е почти 6 месеца след празника на Св. Атанас Велики (18 януари). Народът отбелязва единия като „зимен” Св. Атанас, другия като „летен”. Това означение обаче, не прави разлика межу личностите на светците. За народа Св. Атанас е един, само че идва два пъти през годината. Първият път се явява с тънко копринено облекло, за да измоли от Бога или просто да доведе лятото, а втория път – наметнат с кожух, за да извика зимата. Ето как си го представят копривщенци: облечен в кожух и в топла рунтава шапка, Св. Атанас излиза през нощта срещу този ден и пее:

Ял-л-л-л-а

Иди, зимо, отиди си, лето,

И закарай вакли овце

Да зимуват, да нощуват

И изпъди щъркелите,

Щъркелите с ластовички!

Дойди, зимо, иди лето!

Дойди, зимо, та донеси,

Та донеси дълги нощи

Съ седенки, съ преденки!

Песента му е противоположна на оная, с която се пъди зимата и се вика лятото.

В места, където по-късно узрява житото, празника се нарича „жътвар”, защото от този ден започват да жънат. Във връзка с това му значение е и обичаят в някои балкански покрайнини „кокоша църква”, на който се колят черни кокошки за курбан и тържествено се обстойват и изяждат.

Вярването за повикването на зимата е възникнало като противопоставяне на вярванията, свързани със зимния Св. Атанас.

Прокопий – 8 юли

На много места Св. Прокопии празнуват пчеларите. На някои места правят следното: домакинята приготвя за този ден два кравая. Единият се нарича „боговица”, а другият – „светец за Св. Прокопия”. Преди изгрев слънце, т.е. преди пчелите да са се събудили, жената отнася краваите при кошерите, там ги прикадява с тамян и като ги намазва с мед, разнася ги по село да ги раздаде, за да събират пчелите повече мед. На други места, след тази церемония, стопаните подрязват за пръв път питите и изваждат мед. Този мед слагат на трапезата, та свещеникът му чете молитва. От меда запазват през годината, защото бил лековит.

Всички тия обичаи се правят поради вярването, че по такъв начин пчелите ще „прокопсуват”, т.е. ще съберат повече мед. Така празника се уважава и заради децата: „Трябва да го държиме Прокопия за децата да ни прокопсат”, казват прилепчанки.

29 юни – Петровден, Павловден

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:52:35 +0000

Като се каже „по Петровден”, се разбира посред лято. „На петровден жито се пече”, затова и св. Петър разрешил да го празнуват строго: „До пладне седи у дома, от пладне върви жъни” – казват в Пазарджишко – „свети Петър не се сърди”.

На 29 юни е денят на двамата апостоли Петър и Павел, които народът схваща като едно лице. Така поне личи от поговорката „Каквото Петър, таквоз Павел” или от анекдота, че 12-те апостоли, чиито празник е на слеващия ден, посъветвали в един случай хората да идат при Петра и Павла и тях да питат, дали да празнуват тия два дена. „Той е един – рекли те, – а ние сме дванадесет, та няма да дойдем до съгласие!”

В други случаи, смятайки ги за двама светци, народът ги разделя и по дни, като Петровден е ден само за св. Петър, а следващия ден е „Павловден”. И както винаги народът си твори, щом някои названия му дават възможност, той е създал и поговорката „Петър – вятър, Павлю – пали!” а след това и практическото приложение: „На Петровден да жънеш, за да не го одуха; на Павловден лежи по очи, за да не го запали!”

Почти повсеместен обичай е на Петровден да се коли пиле, някъде за курбан, другаде като обичайно ястие. Има и песен: „Не метай се, не хвърляй се, Ивано, Иванке, като ягне на Гергьовден, като пиле на Петровден!” „Ягне Гергьовско” и „пиле петровско” са изрази, в които е отразен обичаят да се коли като курбан първото агне или първото пиле. От тези дни се прояжда агнешко и пилешко месо. Колкото за Петровден, на много места до него не се ядат и ябълки (петровки). Най-напред на този ден се разнасят „за Бог да прости”, и тогава се носят у дома.

В този обичай с пилето и ябълките имаме типична проява на задушнишки схващания, според които от всяко ново ястие, от всеки нов плод да се даде най-напред на умрелите. Душите на умрелите виждат и ако не се почетат, сърдят се и може да се измъчват или да пакостят.

9 юни – Еньовден (Йован бильобер)

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:51:36 +0000

Празникът в чест на рождението на Йоан Кръстител, е известен сред народа с имената „Летен св. Йоан”, „Йоан Бильобер” или „Еньовден”. За народа този ден е забележителна дата в календара. Така, на много места казват: „Еньо си наметнал кожуха да иде за снег”. Почти навсякъде по България се вярва, че сутринта на този ден „слънцето играе”, „прекратичва се”, „трепка”, „завърта се” или „тръгва към зима”. Затова мнозина излизат рано да наблюдават и да видят това явление. За здраве било, който успее да види.

През същата утрин почти всички отиват по полето и гората да събират билки, защото се вярва, че тогава набрани – те са лековити. Понякога тези билки биват сплитани на венец, през който жени и мъже се провират за здраве. Оттук произлиза и името „Бильобер”.

Сравнително по-рядко се среща у нас обичаят – в Ловчанско и Тракия – да се палят огньове и да ги прескачат, пак за здраве. Затова пък почти навсякъде и днес се разказва за съществувалия обичай (или анкедоти във връзка с него) магесници (главно жени) да обират през нощта срещу Еньовден плодородието по житата. Житомамниците правели това в потайна доба, като се събличали голи и нагазвали в чуждата нива, която искат да оберат, откъсват класове, често пъти т.нар. „класове-царе” (двойни), и все така голи ги отнасят, и ги хвърлят в своя нива. При това тези житомамници, за да подсилят магията, извършват и някои нечистоплътни действия и изричат известни заклинания или запитвания като:

„Еньо, знаеш ли защо съм дошла?”

„Да вземеш берекета от тази нива и да го пренесеш в моята!” и др.

Знаейки тия обичаи, мнозина са пипвали в такова деликатно положение някои „магесници” и са ги откарвали за показ пред народа в село.

На Еньовден на много места става веселият обичай, наричан „Еньова буля”, „Еня” или „Ладуване”. Правят го девойките. При него едно малко момиченце, облечено символично в премяна на млада невеста, отгадава щастието на девойки и момци чрез потопени в медника пръстени.

В областта Преспа (Ресенско) в недалечното минало е извършван обичаят „Иванка”, който в основата си е един и същ с „Еньовата буля”. При него вместо забуленото малко момиченце („Еня” или „Еньова буля”) има кукла, направена от стомна и облечена в момински дрехи. И при този обичай има съответни гадания.

Най-сетне, с Еньовден са свързани и множество иманярски поверия, според които през тази нощ скритото в земята имане се показвало, чрез самопоказващ се на мястото син пламък, и през тази нощ такова имане най-лесно може да се изкопае и вземе.

Това множество поверия и постъпки се обяснява с календарното положение на празника. Именно той е почти на слънчевото пресилване, т.е. когато настава обрат в слънчевия кръговрат. Поне от този ден тази промяна в природата започва да се забелязва, което личи от споменатите още в началото вярвания. Всяка лековита билка е всъщност отвръщаща болестта. Следователно за разбирането на непросветения, тя ще бъде повече отвръщаща, т.е. повече лековита, ако се откъсне в деня на слънчевото обръщане. Огньове се палят и прескачат пак на това основание, очистване от зло, отвръщане. Обирането на плодородието е едно отвръщане на плодородието от естествения му път, т.е. от една нива към друга. А иманярското поверие е във връзка и с една по-особена представа, че на този ден и небето се отваряло.

Пеперуга за дъжд (Додола)

milena — Thu, 31 Dec 2009 10:49:37 +0000

Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха. Ето как става той в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има. Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите м омичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.

Песента, която пеят е почти навсякъде еднаква:

Лете летела пеперуда

От орачи до копачи

Ина Бога се молила:

„Дай ми, Боже, темен облак,

Да зароси ситна роса,

Да се роди жито, просо,

Да се хранят сирачета,

Сирачета, сиромаси!”

Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.

Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в пе4сента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода. За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”, Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.