Фолклор БГ » Народни танци описания

Хора и ръченици

apropo — Tue, 12 Jan 2010 05:25:07 +0000

Народни хора и танци от Добруджанска етнографска област
Народни хора и танци от Македонска етнографска област
Народни хора и танци от Родопска етнографска област
Народни хора и танци от Северняшка етнографска област
Народни хора и танци от Странджанска етнографска област
Народни хора и танци от Тракийска етнографска област
Народни хора и танци от Шопска етнографска област
Народни хора и танци играещи се в цяла България

Добруджанска етнографска област

Варненско хоро
Лясата
Опас
Ръка
Сборенка
Повлекана

Македонска етнографска област

Арап
Гинка
Джангурица
Испайче
Малишевско хоро
Ширто

Родопска етнографска област

Сворнато

Северняшка етнографска област

Ганкино хоро
Грънчарско хоро
Дайчово хоро
Дунавско хоро
Еленино хоро
Пайдушко хоро
Ситно влашко
Шира
Чичовото

Странджанска етнографска област

нестинарски танц

Тракийска етнографска област

Бучимиш
Пазарджишка копаница
Право хоро
Тракийска ръченица
Трите пъти (хоро)
Даймянчица

Шопска етнографска област

Граовско хоро
За пояс
Йове Йове
Петрунино хоро
Селско шопско хоро
Четворно хоро
Шопска ръченица
Копаница (хоро)

играещи се в цяла България

Ръченица

Добруджански ръченик

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:58:59 +0000

Вид български народен танц. Играе се в 7/16 такт само от мъже. Участниците в него правят едни и същи движения, без да се залавят помежду си. Свободните ръце вземат дейно участие в играта при логичното и емоционалното оправдано отреагиране на движенията с главата и тялото. Създават се чудни координации, които будят изключително възхищение у всеки зрител. Движенията в ръченика са свързани с ежедневието на добружанеца, за това в тях са вплетени моменти и от трудовия живот, като носене на чувал, завързване на сноп, набиване на шината на коляното, колене на прасето, навиване на навоите, косене, сеене и др. Всички тези моменти обаче са предадени с много чувство за мярка и с непрекъсната непринудена танцовалност. Майсторското изпълнение на ръченик не се отдава на всеки, за това в нвго се включват много малко изпълнители. Ръченикът се играе обикновено на закрито при съпровод на народни инструменти или на хармоника. Ръченика се изпълнява в умерено темпо. но с много настроение и мъжество. Играта незапочва изведнъж. Участниците се нареждат в редица близо един до друг и започват постепенно да се поклащат или да пристъпват в ритъма на мелодията.

По дадена команда от първия всички тръгват с някакво по-спокойно движение един след друг. Първият води редицата в кръг. Изведнъж водачът дава команда и играчите изпълняват някакво по-сложно движение на място. След това редицата наново продължава придвижването един след друг по кръга, с някакво друго “спокойно” движение. Нова команда и следва още по-виртуозно движение на място и т.н. все в същия ред на успокояване и развихряне изведнъж. Командите на водача обикновенно са провиквания, като “и-лю-лю-лю” и други подобни типични добруджански възгласи. Изпълнителите предварително знаят реда на фигурите и провикването само подсказва, че трябва да се започне новото движение. Освен в кръг придвижването понякога се извършва в редица напред. Всички движения се изпълняват в чувствително приседнало положение. Във всяко село играят ръченика по своему, с променени или съвсем различни движения. Навсякъде обаче го изпълняват с типичната за добруджанеца пластика, със сдържано кършене на снагата, с гъвкава раздвиженост в рамената.

Ръка

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:57:37 +0000

Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и жени се хващат (кой до когото желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрекъснато се люлеят напред и назад, без да се свиват в лактите.

Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава само при някои по-особени движения на краката и винаги при клякане. В такъв случай ръцете могат да се свият в лактите или да променят равномерността на люлеенето, като го забързват или забавят в зависимост от движението на краката. Играта с краката е много по-разнообразна в сравнение с движението на ръцете. Често след по-продължителна игра мъжете се пускат от общото хоро, залавят се се отделно в полукръг или права редица и заиграват по-сложни движения с клякане.Жените престават да играят и наблюдават мъжкото хоро. Макар и по-рядко, жените продължават да играят, като се хващат отделно. Женските движения са по-прости и без клякане, нямат и широкия размах на играта на мъжете. „Ръката” се играе със съпровод на народни инструменти в умерено темпо. Във всяко село играят ръка по своему.

Ганкино хоро

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:55:44 +0000

Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от средна северна България. Днес се изпълнява с много темперамент и пъргавина. Играе се на инструментален съпровод. Хват на леса за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В средна северна България се среща в доста разновидности. По ритмичната си особеност, разнообразие на стъпки и по сила на въздействие Ганкиното хоро е сходно с шопското Лудо копано и ветренските и пазарджишките „криви хора”. На базата на Ганкиното хоро са разработени много танци с дивертисментна или действена форма.

Грънчарско хоро

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:54:52 +0000

Грънчарското хоро е в 9/16 такт с второ удължено време. Играе се в Северозападна, Средна и Северна България. Наречено е на песента, на която се играе – „Грънчар си грънците продава”. На хорото мъжете и жените се хващат смесено в затворен или отворен кръг или във верига, която водят витообразно. Хват за длани със спуснати надолу ръце, които хороиграчите полюляват в ритъма на играта, повдигат ги напред горе с подрусване, поплюляват ги и ги свиват в лактите съобразено с движенията на краката. Когато играят „Грънчарското” в стаи, по чардаци или на друго сравнително тясно място, хващат се и на леса за пояс, за да се възможност на повече хора да се включат в играта. За Грънчарското хоро е характерна буйната, скоклива игра с подрусване на цялото тяло. Изпълнява се със съпровод на народни инструменти или духова музика. Грънчарското хоро се състои от една, в по-редки случаи от две танцови фигури, различни по райност в отделните селища. Характерна за Грънчарското хоро е люлейната стъпка, описваща кръг отдолу на горе (посока напред), наподобяваща въртене с крак на грънчарското колело.

Дайчово хоро

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:51:49 +0000

Водено северняшко хоро в 9/16 такт, разпространено под разни имена в цялата страна. Играе се бързо, най-вече със съпровод на някакъв оркестър, а също така и на песен. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го вито образно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрекъснато напред и назад.Играе се обикновено буйно, с много жар и с устремни придвижвания напред, встрани и назад. Известно е в различни варианти.

Обикновено хорото има една четиритактова фигура, която непрекъснато се повтаря било буйно, било по-спокойно. Движенията, които се изпълняват в първия такт, се повтарят и през следващите със смяна на краката и на посоката на движението. Хорото се движи леко в дясно.

“Цоне мило чедо”

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:46:51 +0000

“Цоне мило чедо” е поединична игра и хоро в 13/16 такт. Името си носи от песента, по която се изпълнява. “Цоне мило чедо” се среща в Кюстендилско, Радомирско и някои други райони на Шоплука. Най-често се изпълнява по двойки, като участниците са застанали един срешу друг на известно разстояние. Понякога те се разминават, за да заиграят наново лице срещу лице. Когато играта стане масова, обикновено всеки започва да играе сам за себе си или ту срещу един, ту срещу друг играч. Някъде играят “Цоне мило чедо” и хванати, като на хоро или наредени в кръг един зад друг, незаловени.

Самоковско хоро

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:45:28 +0000

„Купила ми мама шарени чорапи”

Самоковско хоро, повръщанка, умерено живо, в 9/8 такт. Разпространено из цялата страна, наречено: 1) на песента, на която се играе, 2) на мястото, където се играе и 3) на начина, по който се играе. Играе се смесено от мъже и жени, хванати за длани или за пояс, в затворен кръг или водено в отворен кръг, на песен- с пеене и отпяване или с инструментален съпровод на същата мелодия. Има една тритактова танцова фигура, в много случаи леко варирана

Главинишко хоро (Главинишка копаница)

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:37:09 +0000

Това хоро е от Западна Тракия. Наименованието си носи от село Главиница, Пазарджишко, но се играе и в други села. То е мъжко хоро и се изпълнява с хват на леса за пояс. Тактът е 11/16 – петделен такт с трети удължен дял. Брои се раз, два, три, четири, пет. Хората в този такт се наричат още криви, ганкини, копаници и др. Посоченото хоро е известно още с наименованието Главинишка копаница. Играе се в полукръг или къси прави редици. Фигурите са с различен брой тактове и могат да се играят повече пъти. Синхронизацията се появява периодично, но в повечето случаи тя е случайна.

Камишица

apropo — Wed, 30 Dec 2009 11:35:15 +0000

Хоро от Пазарджишко – западна Тракия. Изпълнява се в две части – бавна на месен и бърза на инструментален съпровод. Играе се като водено, разделено-смесено хоро. В двата края са мъжете, а в средата са жените. Хватът е на леса за пояс. Тактов размер на мелодията – 7б/16 – триделен такт с първи удължен дял. Броу се раз, два, три.