Петър Ралчев /акордеон/

Петър Ралчев е една от най-ярките звезди на съвременната българска и световна музикална сцена. Създател на уникален стил, който той описва като „виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация”, той е източник на вдъхновение за много млади акордеонисти по света. Наследил от народната традиция богатство от мелодии и ритми, той ги доразвива и отвежда в нови измерения. Дълбокото познаване на народната музика, съчетано със солидно класическо образование от Националното училище за музикално изкуство в Пловдив, му позволяват да се развие неимоверно и да надхвърли традицията. В годините,  в които свири с други великани в музиката като Георги Янев, Иво Папазов-Ибряма, Теодосий Спасов, Ангел Димитров, Стоян Янкулов-Стунджи, Пейо Пеев, Йълдъз Ибрахимова и много други, Ралчев променя представите за акордеона, съществуващи до момента. Той разчупва бариерите на много жанрове и ги обединява в изтънчена, калейдоскопична музика. Не случайно Петър Ралчев е един от най-ценените музиканти в областта на уърлд мюзик, доказателство за което са неговите непрестанни участия във фестивали и културни форуми по света. Способността му да импровизира и уникалният му стил на звукоизвличане и съединяване с акордеона го правят желан събеседник и партньор от много виртуози, с които дори “не разговарят на близък език”. Ралчев доказва, че джем сешъните нямат стилови бариери, стига да имаш идея какво искаш да кажеш. Възприятията му са отворени към музиката и на други народи. Автор е на редица албуми и участник в международни музикални проекти. Освен солови участия, той свири в няколко интернационални формации като The Other Europeans Band, No Border Orchestra, Accordionale, Danube Ship Orchestra, Arabesque, и др. Участва и в много български проекти като Зиг-Заг Трио, Българи и др.

Роден е в град Угърчин и в свиренето му се долавя богатата музикална традиция на Северна България. Учи се от големите кавалджии Георги Кехайов и Станил Паяков. По радиото кавалът на Цвятко Благоев прозвучава през 1935 година.Тогава не е имало записи и всички музиканти и певици са изнасяли своите концерти „на живо”. Веднага е забелязан от Йордан Стубел-тогава директор в Радиото и по негово настояване започва да свири в прочутата навремето „Бистришка четворка”. Това е едни от първите български състави с характерните ни народни инструменти. В „Бистришката четворка” Цвятко Благоев свири от 1936 до 1938 година и заедно с  танцовата трупа на Борис Цонев изнася много концерти и зад граница. След това е приет за студент по педагогика в Софийския университет. По това време е забелязан от големия музикант Карло Алиев и неговата прочута Кореняшка група.Там Цвятко Благоев свири на кларинет.По-късно създава своята прочута Угърчинска група, известна и като групата на Цвятко Благоев. Тази група изнася много концерти у нас и в чужбина, съпровожда на големите ни певци Мита Стойчева, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова, Жечо Долчинков. Именно Угърчинската група става основата върху която се създава оркестъра при Ансамбъла за народна музика на Българското национално радио. Диригент на оркестъра става Борис Петров, а концертмайстор е Цвятко Благоев.

Самостоятелно, с  Угърчинската група и с оркестъра на Радиото, Цвятко Благоев реализира стотици записи, които днес се съхраняват в Златния Фонд на БНР, телевизията и Балкантон.

С благородният и кристално чист тон на кавала, с красивата старинна музика, поднесена майсторски и виртуозно, името на Цвятко Благоев се помни и днес.

Любими са й бавните песни, които са по-тъжни от тези в другите краища на страната, защото носят жалбата на бежанци и угнетени. Такива са „Турчин робини караше”, „Станко, бяла българко”, „Сбирай, Калинко рубата”…Сред най-популярните песни в репертоара на Комня Стоянова са хайдушките – „Цялата смъртна дружина”, ”Помолили се българе”, „Заплакала е гората”. Незабравими за слушателите остават с красивите си слова и мелодии песни като „Провикнала се Неранза”, „Булко Еленко”, „А бре, Вълко”…

Фолклористите Елена Огнянова и Мария Кутева, колегите Магда Пушкарова, Вълкана Стоянова, Костадин Варимезов и др. неведнъж са изказвали почит към певческото изкуство на Комня Стоянова. Гласът й е характеризиран като звънлив, гальовен, мек и красив, с особен колорит, а пеенето й топло, задушевно, с дълбоко чувство и съпреживяване. Гласът и песните на Комня Стоянова продължават да вълнуват и днес – по радиото, на възпоменателни концерти, на събора „Фолклорен венец Божура” в град Средец. Преди години Георги Драганов й подари паметник в слово – книгата с песни, спомени и снимки „Комня Стоянова: живот и странджанска песен”.

Съставът има редица участия в събития, организирани от читалище „Добри Чинтулов”, празници на други читалища в София, различни социални, обществени и политически кампании, връчване на Национална литературна награда “Николай Хайтов” – 2008 г. Гайдарите имат и множество самостоятелни изяви, като концерта в рамките на “Салон на изкуствата 2008″ в НДК – София, популярните гайдарски надсвирвания в с. Гела и редица концерти зад граница.

В репертоара на състава влизат както популярни, така и не чак толкова известни песни и хора от района на Родопите. Участниците се стремят да възпроизвеждат характерната и уникална за каба-гайдата орнаментика, предавана от поколение на поколение от майсторите гайдари. Съставът се придържа към автентичния дух на родопската песен, който именно я прави една от най-обичаните в България.

От 1998 г. ръководител на “Чемерика” е Петър Матев. Той е роден през 1961 г. Завършва Държавната музикална академия в София през 1987 г. със специалност “хорово дирижиране”. Работи с различни големи и малки хорови състави – детски, мъжки, смесени, фолклорни, с които концертира в Германия, Франция, Италия, Гърция, Швейцария, Люксембург, Испания, Турция. Диригент е на Професиналния хор на слепите “Академик Петко Стайнов”. Има многбройни записи и издадени 4 компактдиска.
От 2005 г. художествен ръководител на формацията е Дарена Попова. Родена е през 1960 г. в гр. Бургас. Завършила Средно музикално училище в Бургас (1979 г.) и Музикалната академия в София със специалност “Хорово дирижиране” в класа на проф. Васил Арнаудов (1984 г.). и Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специалност “Музикална педагогика” (1993 г.).
Още като студентка работи като диригент на смесен хор при завод Елпром-Енерго, София, като главен диригент на смесен хор при читалище “Постоянство” в Лом и като хормайстор на Ломската оперета (1983-1986 г.). От 1987 до 1997 г. е главен художествен ръководител на ансамбъл “Струма” в Перник, а през периода 1993-1997 г. дирижира камерния хор “Колегиум Кантикум” – Перник.
След завършване на следването си в СУ постъпва на работа в 138 СОУ “Проф. В. Златарски” в София, където е преподавател по музика и понастоящем. През творческия сезон 1997-1998 г. временно е главен диригент на Детски хор при Национален дворец на децата гр. София. От 1998 г. е главен диригент на Академичен хор “Ангел Манолов”.
„Чемерика” е голямо предизвикателство за Дарена Попова, поради разликата между фолклорното и школувано пеене.
Навсякъде публиката приема много радушно българската народна песен и изпълненията на фолклорна формация „Чемерика”.

Роден e на 02.08.1937 г. в гр. София, съпруг на народната певица Надка Караджова и дългогодишен изпълнител на български фолклор. В началото на музикалната си и артистична дейност Стефан има влечение към старата градска песен. След брака с Надка Караджова променя стила на  свирене и се отдава изцяло на българския фолклор.
Под звуците на акордеона му са пели известни народни певици като: Надка Караджова, Янка Рупкина, Стоянка Лалова, Лиляна Галевска, Светла Караджова, Василка Андонова, Руска Божилова и мн. др.
Има десетки записи в Българското национално радио, авторски песни, участия в предавания на Българската национална телевизия, записи в Балкантон.
Участва в създаването на квартет „Славей”, негов мениджър, продуцент и акомпаниатор е от създаването му – 1991 г.

Светла  Караджова е родена на 04.04.1956 г. в гр. София, в семейство на артисти и музиканти на Държавния ансамбъл за  народни песни и танци „Филип Кутев”. Като дъщеря на световно известната народна певица Надка Караджова, тя ранна възраст започва певческата си кариера. Завършила е Музикалната академия в гр.  Пловдив, със специалност – Музикален фолклор. От 1979 г. е певица в ансамбъл „Филип Кутев”, а по- късно става втори диригент на ансамбъла.
От 1991 г. е диригент на създадения от Надка Караджова квартет „Славей”.
Като солистка е участвала в хор „Мистерия на българските гласове”,  хор „Големите гласове на България”  и е създател и основоположник на много други състави, хорове и вокални формации.
Освен певица и диригент на квартет „Славей” от 1994 г. е преподавател по народно пеене в СУ „Климент  Охридски”. Светла Караджова е носител на наградата „Сребърна лира” на Съюза на музикалните и  танцови дейци, по случай 10-годишнината и 15-годишнината  от съдаването на квартет „Славей”.
Нейният магически глас е звучал в над 15 компактдиска, 26 аудио касети и много радио и телевизионни клипове.
С ансамблите и формациите, в които е участвала като солист, изпълнител и диригент е посетила:  Япония, САЩ, Русия, Германия, Франция, Холандия, Швеция, Финландия, Белгия, Канада, Испания, Кувейт, о-в Корсика, Италия, Босна и Херцеговина, Полша, Норвегия, Молдова, Украйна, Азарбейджан и много други държави по света.

Лиляна Галевска е една отнай-ярките изпълнителки на народни песни от Трънския край. Родена е на 26.02.1948 г. в гр. София. Творческата и дейност започва едва на седем годишна възраст. Дъщеря е на известната народна певица Илка Стоянова.
Повече от 20 години е солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, а в квартет „Славей” започва да пее от 1991 г. Дискографията и е доста богата, има издадени: самостоятелен аудио албум на касета, грамофонни плочи, участва в създаването на 10- диска, а сценичните и изяви са неизброими.
Кадифеният и глас многократно е звучал в ефира на Българското национално радио, Българската национална
телевизия, доставяйки радост на хилядите и почитатели в цялата страна и по целия свят. Основната и дарба, с която покорява публиката са нейната непосредственост, жизненост и богата творческа фантазия.

През своя творчески път трънската изпълнителка минава, освен през хора на ДФА „Филип Кутев”, и през други формации и хорове като: хор „Космически гласове” , Хор Големите гласове на България „Ансамбъл  Магистрали”.  Участва индивидуално и съвместно с квартет „Славей” в множество организирани уоркшопа за български фолклор извън България в: Ница и Лил – Франция, Франкфурт – Германия, Хирошима и Токио – Япония и др. В България е канена като жури в международни фолклорни фестивали, като най-големият от тях е Копривщица, с участието на над 120 държави от цял свят.
Гостувала е в много страни по света, част от които: Япония, САЩ, Германия, Франция, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Швейцария, Португалия, Испания, Индия, Италия, Австрия, Чехия, Босна и Херцеговина, Израел, Белгия, о-в Гуадалупе, Япония, Швейцария, Австралия и мн. други.
За приноса към българската народна песен Лиляна получава много награди от престижни български и международни конкурси и фестивали, но най-скъпи за нея са: „Златна лира” от Съюза на музикалните и танцови дейци, по повод 10-годишния /2001 г./ и 15-годишния /2006 г./ юбилей на квартет „Славей”.

Родена е на 14 март 1937 година, в с. Триводици, Южна България, община Стамболийски. Едно обикновено момиче, израсло в среда на блестящи певци и музиканти, запленили крехкото и съзнание с обаянието и красотата на песните и музиката от този край. През 1953 г., благодарение на незабравимият музикант Филип Кутев се докосва до своята детска мечта -  да служи на древното народно изкуство – музиката.
Едва 16-годишна издържа проверката на времето – неумолимо и без компромисно, да служи през целия си живот на изкуството и хората. Надка Караджова има освен изключителен хоров репертоар, събран през годините, но и личен, стигащ до 350 песни.
От нейните песни и от силата на нейното изкуство тръпнат не само българи, но и всички чужденци, станали свидетели на изпълненията и. С нейният глас и изкуство, тя прослави не само себе си, но прослави и достолепните традиции на България.
Надка Караджова е позната и обичана в много страни по света. Тя е първата певица, която прави пробив в Европа с Българския Фолклор, и по-точно в Лондон, където в радио БиБиСи беше на върха на класация цели три месеца, с песента „Забляло ми агънце” /1982 г. носител на втора награда/. По желание на слушателите в Лондон тогава, е издадена плоча с дванадесет песни на Надка Караджова със заглавие „Блеещите агънца на Балканите”.
Певицата има няколкостотин студийни записа в БНР, 9 дългосвирещи грамофонни плочи в „БАЛКАНТОН”, участия в предавания на БНТ, изпяла е неповторими шедьоври на българския фолклор
През 1991 г. създава един от  най-добрите ни вокални състави – квартет „Славей”, с който вече 19 години се радва на забележителни успехи, както в България така и зад граница.
Носителка е на всички награди, които съществуват в България. За периода  1952 – 2006 год. е изнесла 13,490 концерта

Награди /от 1953 до 2006 г./ за творческа дейност:
1955 г. – Световен младежки фестивал, Полша, Варшава – „ЗЛАТЕН МЕДАЛ” и лауреат на фестивала
1968 г. – Световен младежки фестивал, София, България – „ЗЛАТЕН МЕДАЛ” и лауреат на фестивала
1967 г. – Орден „Кирил и Методии”
1975 г. – Приз „Братислава”
1979 г. – „Заслужил артист”
1986 г. – „Народен артист”
1987 г. – Орден „Народна Република България” по случай 50 годишнината на певицата
1982 г. – Второ място в ТОП класацията на БИ-БИ-СИ, Англия, с песента „ЗАБЛЯЛО МИ Е АГЪНЦЕ”
1996 г. – „Златно перо” – Награда за високи постижения във фолклора
1997 г. – „Златна лира” по случай кръгла годишнина
1998 г. – Орден „Стара Планина”, връчен от президента на Р България – Петър  Стоянов
2001 г. – „Златна лира” от Съюза на музикалните и танцови дейци -10 години квартет „Славей”
2006 г. – „Златна лира“ от Съюза на музикалните и тацови дейци – 15 години квартет „Славей”
и …много международни награди.