Archive for the ‘Пролетни обичаи’ Category
Мартеницата, марта, мартичка, гадалушка, кичилка - обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве. Мартеницата е малко украшение изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празникът Баба Марта.
Обичаят е предоставен от Христо Янъков, секретар на НЧ “Просвета” с. Лозен, общ. Любимец Обредното приготвяне на подниците е стар български обичай, който вече е почти изчезнал. Обичаят е все още жив и битува в с. Лозен, общ. Любимец. Това е единственото село в цяла България, в което все още може да видите как нашите
Традиционно приготвяните яйца за Великден са два основни вида – боядисани с еднотонов оцветител съобразно традицията в червено, и яйца с полаган върху тях рисунък. Към първия вид се отнасят и боядисани яйца с еднотонов оцветител в други разцветки например в жълто, зелено и синьо. Другият вид яйца – рисуваните, са познати в народната терминология,
Народът счита едни от седмичните дни за „добри”, а други за „лоши”. С малки различия из различни краища на страната ни и на народа ни, вторникът, петъкът и четвъртък минават за лоши дни. В тях или не се захваща нова работа, или пък не се тръгва на път никъде, или пък изобщо не се работи.
На първия ден на май се празнува пророк Йеремия. Народът го нарича просто „Еремия”. Този ден е последният от пролетта, с който са свързани обичаи, ставащи обикновено на Благовец, на 1 март или на 9 март. На много места и този ден се празнува против ухапване от змии. За тази цел сутринта жени и момичета
Като цяло по българските земи прaзникът на светите Константин и Елена се зачита, но не като голям. Само тук-там в този ден девойките се люлеят на зелено дърво и вярват, че която бъде огледана и харесана на този ден ще бъде добра жена и ще роди много мъжки деца. В няколко български села в Странджа,
24 Май – Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура … че и ний сме дали нещо на светът и на вси славоне книги да четат. Иван Вазов 24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история
Герман е бил цариградски патриарх и е починал в началото на 8-и век. Отличен е между църковните борци като ревностен противник на иконоборската ерес. Този празник е един от множеството в народния календар, които се празнуват, за да не бие градушка. Смята се, че от всички празници с такова значение и осмисляне „Свети Герман” е
Тясно свързани с „Русалската седмица” са и празниците „Петдесетница” (или Св. Троица”) и „Свети Дух”, на петдесетия и петдесет и първия ден след Великден. Тия два дни са и последните дни от „Русалската седмица”. Миризливите треви като „руселим”, пелин ии орехова шума, които се носят в пазва през тази седмица, се употребяват и на Св.
На някои места се празнува седмицата преди Гергьовден, другаде – тази след Гергьовден, а на трето място между Спасовден и Св. Дух. Нарича се „Русалска неделя”. Общо е вярването, че през нощите на тази седмица излизат „русалки”, „самовили”, „самодиви”, които играят по поляните и по горите. Най-много те обичат да се разхождат по ония поляни,
