Archive for the ‘Народни танци описания’ Category
Народни хора и танци от Добруджанска етнографска област Народни хора и танци от Македонска етнографска област Народни хора и танци от Родопска етнографска област Народни хора и танци от Северняшка етнографска област Народни хора и танци от Странджанска етнографска област Народни хора и танци от Тракийска етнографска област Народни хора и танци от Шопска етнографска
Вид български народен танц. Играе се в 7/16 такт само от мъже. Участниците в него правят едни и същи движения, без да се залавят помежду си. Свободните ръце вземат дейно участие в играта при логичното и емоционалното оправдано отреагиране на движенията с главата и тялото. Създават се чудни координации, които будят изключително възхищение у всеки
Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и жени се хващат (кой до когото желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрекъснато се люлеят напред и назад, без да се свиват в лактите. Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава само при
Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от средна северна България. Днес се изпълнява с много темперамент и пъргавина. Играе се на инструментален съпровод. Хват на леса за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В средна северна България се среща в доста разновидности. По ритмичната си особеност, разнообразие на
Грънчарското хоро е в 9/16 такт с второ удължено време. Играе се в Северозападна, Средна и Северна България. Наречено е на песента, на която се играе – „Грънчар си грънците продава”. На хорото мъжете и жените се хващат смесено в затворен или отворен кръг или във верига, която водят витообразно. Хват за длани със спуснати
Водено северняшко хоро в 9/16 такт, разпространено под разни имена в цялата страна. Играе се бързо, най-вече със съпровод на някакъв оркестър, а също така и на песен. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го вито образно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрекъснато напред и назад.Играе се обикновено
“Цоне мило чедо” е поединична игра и хоро в 13/16 такт. Името си носи от песента, по която се изпълнява. “Цоне мило чедо” се среща в Кюстендилско, Радомирско и някои други райони на Шоплука. Най-често се изпълнява по двойки, като участниците са застанали един срешу друг на известно разстояние. Понякога те се разминават, за да
„Купила ми мама шарени чорапи” Самоковско хоро, повръщанка, умерено живо, в 9/8 такт. Разпространено из цялата страна, наречено: 1) на песента, на която се играе, 2) на мястото, където се играе и 3) на начина, по който се играе. Играе се смесено от мъже и жени, хванати за длани или за пояс, в затворен кръг
Това хоро е от Западна Тракия. Наименованието си носи от село Главиница, Пазарджишко, но се играе и в други села. То е мъжко хоро и се изпълнява с хват на леса за пояс. Тактът е 11/16 – петделен такт с трети удължен дял. Брои се раз, два, три, четири, пет. Хората в този такт се
Хоро от Пазарджишко – западна Тракия. Изпълнява се в две части – бавна на месен и бърза на инструментален съпровод. Играе се като водено, разделено-смесено хоро. В двата края са мъжете, а в средата са жените. Хватът е на леса за пояс. Тактов размер на мелодията – 7б/16 – триделен такт с първи удължен дял.
