40 дни след раждането
Новороденото най-напред се поднася над огнището или се промушва през пиростия, за да бъде здраво. Следващата грижа е закърмянето. Обикновено това прави майката. По време на закърмянето бабата държи над главата и сито с хляб и чесън и по един хляб под мишниците, за да бъде детето винаги сито. В някои случаи, докато дойде млякото на родилката, поканват чужда жена да захрани и кърми детето: тя трябва да има свое кърмаче, всичките и деца да са живи, да е чиста и добра. Първото окъпване (къпане) става, като във водата слагат разни носещи здраве билки (някъде смятат, че те трябва да бъдат 40). В нея пускат и сребърна пара и счупват прясно яйце – със същата цел. Характерно за българите е осоляването на новороденото. То става обикновено на третия ден след раждането. След окъпването осоляват детето с дебел слой ситна сол по всички части на тялото освен главата. Така го повиват и го оставят да пренощува, след което пак го окъпват. Постоянна мотивировка за това е “да не мирише на лошо потта му”.
Родилката се смята за нечиста, за това е предмет на много ограничения. Тя например известно време нетрябва да се докосва до огъня; до 40 дни не бива да доближава до кладенец или чешма. Ако се наложи да отиде за вода, ще чака отдалеко друг да и налее. Иначе се пресушавали кладенецът или чешмата. До известно време тя не бива да пере пелените на детето си; до месец не бива да меси хляб; до 40 дена до хамбар не се доближава, на харман не излиза, в градина не влиза – “не е добре за нея и за стоката”. Родилка не бива да изкарва или извежда добитък, на пастир хляб в тора не слага, не изпраща с поглед домашните си, когато отиват на работа, защото млякото и намалявало.
Вярва се, че до 40-ия ден каквото и да се изнесе от къща с новородено, причинява пресушаване на млякото на родилката, за това се забранява даването на заем, продаването и пр. В краен случай от всяко дадено нещо трябва да се остави по малко в къщи. Пълна изолация съществува за родилката и от полови сношения до 40 дена, поради “греховност”, а в някои случаи поради “неочистеност”.
Четиридесетия ден е очистителен. На него родилката отива с бабата и детето в черква на чиста молитва. Свещеникът и прочита молитва, поръсва я и нея, и детето със светена вода и с това тя връща своето нормално отношение към света и света към нея.
