Чист (Песи) Понеделник, Тодоровден (Конски Великден)

Песи понеделник или „Чисти понеделник” е понеделникът след Сирни заговезни, т.е. първият понеделник на великденския пост. И този ден е един от празниците, които се почитат заради болести по добитъка, така както са Св. Василий, Св. Харалампий, Тодоровден и др. На него един от постояните обичаи е да се гонят кучетата с викове и крясъци и със страшен шум подире им. За тази цел на някои места връзват на опашките им и тенекета, за да изгонят беса, който смятат, че през зимата се е вселил в тях. Всичко това, покрай грубата забава има и по-дълбок смисъл за народа. Защото ако е само развлечение, няма всички стопани да подлагат с удоволствие любимите си кучета на подобни, често пъти жестоки мъчения. Казва се от самия народ, че всичко това се прави, „за да не ги лови кучетата бяс”, „да не побеснее кучето”. По такъв начин тази „забава” се оказва като един вид обред или предпазителна магия.

На някои места тази форма на измъчване се е развила в особена инквизиция: кучето бива слагано в усукано въже, което бива силно дърпано, вследствие на което кучето след едно шеметно въртене с голяма сила изскача на голяма височина и пада на земята почти в безсъзнание. На други места правят особени дървени въртележки, на двата края на които са вързани през корема две кучета. И от тези въртележки, така „лекуваните” кучета се отървават страшно мъчително. Във всички тези случаи има вяра, че болестта като зъл дух е внедрена в тялото на животното и с този шум, и с това мъчение може да се изгони. На това първобитно вярване се дължи и фигуративния или иносказателен израз „да го полекуваме”, в смисъл – да го понабия.

Тодоровден е празник, който се пада винаги в събота на същата седмица. Той пък се празнува с конете и заради тях. Обичаят на този ден е един от най-представителните. След като занесат тържествено пити, жито и други варива на църква, за да им почете свещеникът, жените ги раздават по село за здраве на конете. Някои дори процвилват и се ритат като коне, когато си вземат от питите и от житото.

По-късно през деня мъжете, пременени и накичени, излизат със също тъй обкичени коне на края на селото. Там по пътя или на поляна, където е удобно, те препускат колкото може по-силно и по-бързо със своите добичета. Естествено е, че в такива случаи се е явила и идеята за надпрепусквания на конете, т.е. идеята за състезание, което е вече от съвсем друг, от забавен характер. По такъв начин, от първичната идея – да се прогони от конете най-опасната за тях болест „гутурач” – се стигнало до представителната церемония – надпреварване и изпитване ездитните качества на конете. В някои села във връзка с тази забавна страна на обичая се устройват и награди и похвали: обкичват коня победител с кърпи, с ризи, с цветя; стопанинът му или ездачът е на особена почит през целия ден. На други места пък изпитват алюрите на конете, като се предпочита обичният от нашия народ „раван”: Най-раванлията кон, с който може да се мине през цялото село с пълна чаша вино е победител. Такъв кон го хвалят и почитат докато е жив.

Тази представителна форма на обичая е минала и в нашата войска: конницата има Тодоровден за свой празник. На този ден тя прави традиционните си „прогулки” с всички коне.

От тази представителна форма на обичая: премененост и накиченост на конете, вниманието което им се оказва и др., води началото си и на званието на празника „Конски великден”.

Цялата седмица от „Песи понеделник” до „Тодоровден” се нарича „Тримиришка седмица” или „Едноница”. Нарича се така, защото през нея някои „тримирят”, т.е. хранят се само по веднъж на три дни или по веднъж на ден. Това е строго постене за Великден. Обиаят е установен под влиянието на нашата православна църква. Ето и една песен за тази седмица:

Таз неделя Тодоришка,
Тодоришка, тримиришка:
Не се жъне, не се копай,
Не се тъче, не се преде,
Всека мома либе има,
Наша Пена либе нема…

сподели бутон