Чернодрешна мъжка носия
Гащите са с много широка кройка от коленете нагоре, а от коленете до глезените крачолите плътно прилягат до краката. Широчината в горната част се постига чрез повече клинове или четвъртити вставки. По този начин се получава дреха, която няма специално предна или задна част, а може да се облича, както попадне. При връзването към тялото става с връв или ремък, навървен в нарочен подгъв по горния ръб – учкур, въркузун. Вследствие на това облечената дреха се набира на множество гънки и придобива характерен вид на шалвари, чието дъно увисва повече или по-малко отпред, отдире или между краката. Тази дреха се нарича потури, чешири, шалвари, гащи.
Върху ризата се облича плътно прилягаща безръкавна дреха, без яка, предниците на която се закопчават отгоре до долу и полите й се пъхат в потурите. Нарича се елек, джамадан, запасалник.
За по-студено време се облича т. нар. аба (салтамарка, аджамка, гриш) – къса донад пояса вълнена дреха с тесни и дълги ръкави, силно прилягаща до тялото, отворена отпред и предниците й не се допират. В кройката й са характерни силно стесненият надолу гръбен плат и отделни подмишечни вставки. Абата е без яка или с твърде ниска яка и не се запасва в пояса.
Поясът е значително дълъг и е по-широк от този на белодрешковците. Опасва се с постоянна тенденция да покрие по-голяма част от корема, не така стегнато и надиплено, както при първия тип, дори явно халтаво и усукано, като се спуска ниско и върху седалищната част. Чернодрешното облекло е обратно на белодрешното:
чернодрешно: горе стегнато, долу разширено; белодрешно: горе разширено, долу стегнато.
В зависимост от широчината на потурите, от начина на стягане на пояса и от други някои особености в отделни дрехи съществуват много вариации чернодрешни носии от локално значение. Така се означава и класовата принадлежност.
Чертите дрехи са украсявани най-често, по съединителните шевове и по ръбовете – покрай джобовете, ръкавите, крачолите, яката и прочие с черни или сини усукани върви. Количеството на гайтан по дрехите понякога е извънредно голяма и показва аристократизъм и личен вкус. На границата с белодрешната носия се срещат носии с черен цвят, при които потурите са по-широки от беневреците, но по-прибрани от типичните потури и се наричат димии или потури (Плевенско, Никополско, Павликенско, Ловешко). Останалите дрехи са често с значителна клинатост и по-дълги от съответните аба и елек в източните области. Клинатостта на абата и сравнително по-голямата дължина, отколкото при обикновената аба до края на първото десетилетие на ХХ в. бе много спазвана най-вече в старческото облекло на Западно Средногорие – Ихтиманско, Пирдопско, Пазарджишко, Панагюрско, Карловско, Айтоско и у населението на Странджа. Димии като летни и зимни дрехи се носят от значителна част на южнотракийското население с особена права кройка.
