Цвятко Благоев
Със своето оригинално музициране и богата творческа биография Цвятко Благоев се нарежда сред най-изявените и виртуозни майстори кавалджии.
Роден е в град Угърчин и в свиренето му се долавя богатата музикална традиция на Северна България. Учи се от големите кавалджии Георги Кехайов и Станил Паяков. По радиото кавалът на Цвятко Благоев прозвучава през 1935 година.Тогава не е имало записи и всички музиканти и певици са изнасяли своите концерти „на живо”. Веднага е забелязан от Йордан Стубел-тогава директор в Радиото и по негово настояване започва да свири в прочутата навремето „Бистришка четворка”. Това е едни от първите български състави с характерните ни народни инструменти. В „Бистришката четворка” Цвятко Благоев свири от 1936 до 1938 година и заедно с танцовата трупа на Борис Цонев изнася много концерти и зад граница. След това е приет за студент по педагогика в Софийския университет. По това време е забелязан от големия музикант Карло Алиев и неговата прочута Кореняшка група.Там Цвятко Благоев свири на кларинет.По-късно създава своята прочута Угърчинска група, известна и като групата на Цвятко Благоев. Тази група изнася много концерти у нас и в чужбина, съпровожда на големите ни певци Мита Стойчева, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова, Жечо Долчинков. Именно Угърчинската група става основата върху която се създава оркестъра при Ансамбъла за народна музика на Българското национално радио. Диригент на оркестъра става Борис Петров, а концертмайстор е Цвятко Благоев.
Самостоятелно, с Угърчинската група и с оркестъра на Радиото, Цвятко Благоев реализира стотици записи, които днес се съхраняват в Златния Фонд на БНР, телевизията и Балкантон.
С благородният и кристално чист тон на кавала, с красивата старинна музика, поднесена майсторски и виртуозно, името на Цвятко Благоев се помни и днес.
