Тракийски кумир
На стража синове тракийци!
За да разсейва робский мрак.
Сирота майката робиня
синовно да прегърнем пак.
Тя чака ни свещена клетва
заклела ни всред кръв и мрк.
Ний Странджа щем ли да забравим,
полето, родний край любим ?
На стража! Гробници светини
блестят пред и ден и нощ.
Завет са те за нашто племе,
печат на страшната му мощ.
Забравени, на нас те гледат
за братска грижа в близък час.
Ний Одрин ще ли да забравим,
светците при Люле-Бургас.
На стража! Погледът на Рила,
духат на розния Балкан.
Те сочат ни през вековете
в борбите пътя начертан.
Закрилници народни пазят
родината от враг незван.
Марица ще ли да забрави,
Егея-наш народен блян?
