Село Ореш

Село Ореш се намира в централната част на северна България между градовете Свищов и Белене на 12 км от река Дунав. Землището му граничи на изток и север на 12 км с мерата на град Свищов, на запад на 15 км с град Белене, както ѝ със селата Татари и Бужурлука, на юг — със село Драгомирово и село Българско Сливово. Повърхнината на село Ореш е разнообразна: равнинна, платовидна и хълмиста. Преобладават хълмистите и наклонените терени.

История
В по-ново време възникването на селище на мястото на днешното село може да се отнесе към I век. За селище на римския път на запад от Свищов (Нове) с името Марга аурея се споменава през 441 г., когато Атила го превзема и сключва в него мирен договор с Византия. Интересен факт е, че селото е било изцяло заровено под земята, след като се е разпространила чума. Жителите на селото са се преместили на неголямо разстояние от първоначалното селище и са установили сегашното село Ореш, което е описано в летописите на Феликс Каниц. Селото се нарича Павликянско Орешане през 15 век.

След засилена римокатолическа пропаганда павликяните, чиито далечни наследници са жителите на с. Ореш били превърнати в католици и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365 г. до 1369 г. или може би към годините 1245 до 1291 г. Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение на — Филип Станиславов „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга — „ Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Стансилавов, между 1625 и 1630 година, 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.[1] Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25. II. 1851 г. и завършва на 31.V. 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ. От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че и една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625–1630 г. През периода от българското национално-освободително движение до края на Отечествената война с. Ореш има своите незабравими герои — Яни Д. Станчев, Павел Йонов, Стефан Вакинов, Илия Петров, Ворончик Станчев, Мариян Януаров и Петър Йонов участвали при освобождението на България от турско робство, Иван-Мария Йозов Паригвоздев, Мариян Йозов Паригвоздев, Ченко Мигев и други участвали в Сръбско-Българската война. Първата световна война взема много жертви от с. Ореш – Стефан Франческов, Петър Тонев, Мартин Станчев, Раймундо Франческов и много други. В първата фаза на Отечествената война вземат участие 54 орешанци сред които Вакин Илиев Вакинов — Чавдар, Михаил Йозов Мачев, Ченко Дойчев Копоев, Левиджо Йозов Вакинов, Петър Иванов Ченков, Михаил Иванов Джилиянов и други.
Католическата църква „БЕЗКВЕРНО ЗАЧАТИЕ НА ДЕВА МАРИЯ” в село Ореш е построена през 1857 г. Тя клони към Никополската епархия. До 2005 г. енорийски свещеник на църквата в с. Ореш бе о. Фортунато Грассели, а от 2006 г. е о. Ремо Гамбакорта. Епископ на католическата никополска епархия е монсеньор Петко Христов.

Природни забележителности

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма — 1840 година, Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата — Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера. Защитена местност „Кайкуша“, обявена със Заповед № 438 / 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско- Беленска заливна низина е включена в природен парк „Персина“, определен от Закона за защитените територии.

Култура

Основите на първото читалище в с. Ореш се поставят през м. декември 1903г. с наименование „Надежда”. Но по-късно на 16.І.1982г. е построена нова сграда – Културен дом, от тогава нашето читалище е преименувано с името „Филип Станиславов”.

В читалището се води оживена художествена самодейност. Функционират Детски танцов състав 1 – 4 клас, Танцов състав „Зорница” 5 – 8 клас, Група за народни песни, Група за стари градски песни, Школа по изобразително изкуство – „Палитра”, която е получавала много награди и грамоти, както в България така и в чужбина, Шахматен клуб „Орел”, Тенис зала, Група за автентични местни обичаи „Деца” и Група за автентични местни обичаи „Възрастни”, инструментална група. През 2006г. се чества 35 години фанфарен оркестър. Групите и съставите са участвали в много събори и фестивали. Получавали са грамоти и награди.

Всяка година през месец май в селото се провежда „Фолклорен събор“ на католиците от северна България. На 27.05.2006 г. се проведе „Национален фолклорен събор“ на католиците от цяла България.