Свирка
Свирката, наричана по някои места цифара, цевница, щупелка, представлява цев с дължина 30-50 см и вътрешен диаметър 1-1,5 см. отворена е и в двата края. Предният и край (мундщукът) е заострен по вътрешния ръб. Въздушната струя от устата се удря с този ръб и произвежда звук. Затова свирката се държи малко настрана. По дължината на цевта към единия и краи има шест дупки в един ред и една от другата страна, под най-горната. Шестте се покриват с трите по-големи пръста на двете ръце, а седмата – с палеца на ръката, което е отгоре. При свирене от тия седем отвора се получава висока диатонична мажорна тонова редица в обем на две октави.
Обикновено свирещите приготвят саморъчно свирките си от млади стъбла на бъз, от трастика или от друго лесно провъртано дърво. Разстоянието между дупките се определя индивидуално според дебелината на пръстите на свиреца. Вследствие на това тоновете на различните свирки са с различна честота.
