Исторически сведения за Българската везба
Изкуството да се везе води началото си от древната история на човешкото общество. То било познато на праславяните и се развивало в период от близо две хиляди години. Ценен писмен паметник за това оставил гръцкият историк Приск. Той бил изпратен в 445 – 447 г. със специална мисия от Теодоси II до Атила. В описанието, което направил за посещението си при вожда на аварите Атилса, Приск разкрил, че везането било познато на древните славяни. В двореца на Атила славянски девици заедно с жената на Атила везали разноцветни везма.
За начален период на развитие на българското везбарско изкуство според наши и чужди изкуствоведи се сочи ранната епоха на новосъздадената българска държава в края на VII и началото на VIII век от н.е.
Творческият прогрес на българското везбарско изкуство, както и на всички други отрасли на приложното изкуство, е тясно свързано с процесите на социално-битовото развитие на народа. Като проява на българския творчески народен дух то е неразривно свързано с материалната и духовната култура на народа.
Основаването на българската държава на територия, населена с многобройни славянски племена, на които изкуството да се везе е добре познато, създава условия за съчетаване на везбарското изкуство на българите с това на славяните.
Везбарското изкуство в началния период на новоизградилата се българска държава се развива върху богатото наследство на славянското везбарско изкуство. Българският народ постепенно се оформя като здрава етническа единица със силно развито народностно съзнание, със своя самобитна култура.
Българското везбарско изкуство, резултат на творческия дух на българката, изразен в индивидуално и колективно творчество, търсения, импровизации и пресъздаване, добива чист национален характер и самобитен облик, който запазва не изменена характерната си особеност и до днес.
През периода на османското робство българката не престава да твори. Тя създава нови високо-художествени творби с българска народна шевица.
Българката не гледа на везането като обикновено домашно задължение – за нея то е и средство за духовна наслада.
Везането постепенно става един от най-ценените отрасли на приложното изкуство. Чрез него българката възпитава подрастващото поколение, насажда високи добродетели, развива естетически вкус, усет към красивото и удобното в облеклото и уютното в жилището.
автор: Катя Матрова
