Сватба
Сватбата, наричана така от всички българи, започва много преди вземането на годеницата.Всички отделни моменти на сватбата имат определен смисъл и се изпълняват от определени лица. Персонажът в различните краища на страната не е еднакъв. Освен младоженците (невеста, булка и младоженец, юнак, зет) на първо място са деверът (обикновено един, по-рядко двама – десен девер и ляв девер – Източна България); побратим, аратлик (в Южна България); стари сват и стара сватя (в Тракия – старчина); старата сватя ходят винаги близо до невестата и се грижат за нея, като бди да не и прилошее; помайчина (деверовата майка); кум и кума (или кумица), наричани още калтатя и калимана; зълви (лели).
Сватбата се открива с поканване (калесване) на гостите. Това извършват калеса’ри (кана’чи), обикновено деверът и някой друг момък от страна на годеника, а девойки (зълви) от страна на годеницата. Калесарите са накичени с кърпи по рамената , а до към 1910 година в някои села и с венец на главата. Те носят бъклица с вино и съдинки с ракия. Поканваните биват почерпвани със съответното питие при израза “Заповядайте на сватба” и съобщение на програмата. В по-малките села се поканват всички селяни без оглед на роднинство. Макар и рядко, на някои места се поканват и иконите в църквата, като калесарят полива по малко вино върху всяка от тях. Също така някъде (Пазарджишко) поканват и три плодни дървета, на които също поливат по малко питие в корена.
автор: Христо Вакарелски
