Руйо дете донася чудесно дърво
Зъжени са Филип Мъжерина,
Чи кълеса Филип триста църе кръле,
Марку Кралювичин пу дори ходъше,
Пу дори ходъше, къхърин усърин.
Удгуваря, мамо, Руйо малку дети:
- „ Мори вой та тебя Марку Кралювичин,
- Марку Кралувичин, ти мой стари бъща,
Шу пу дори ходиш къхърин, усърин? “
Удгуваряши Марку Кралювичин:
- „ Ой ми та тебя, Руйо малку дети,
- Ти къту ма питъш, прау да ти кажа,
Щу пу дори ходя къхърин, усърин.
Мъри зъжени са Филип Мъжерина,
Чи кълеса Филип триста църе кръле,
Нам не ни кълеса.
Дъли ни зъбрави или ни устави? “
Удгуваря, мамо, Руйо малку дети:
- „ Мъри вой та тебя, Марку Кралювичин,
Марку Кралювичин, ти мой стари бъща,
Той не ни зъбрави, я най ни устави,
Чи сми бурбуджии и сми къвгъджии.
Я извъди, Марку, ду два връни коне,
Усидлай ги Марку със сребърни сидла!
Чи са въседнали ду два врани коне.
Удгуваря, мамо, Руйо малку дети:
- „ Ой ми та тебя, Марку Кралювичин,
Марку Кралювичин, ти мой стари бъща,
Ний къту си идим на златна синия,
Чи аку имами баса да басим,
Ас ща да са бъса, ти ут стръна гледъй;
Чи аку има бурба да са борим,
Ас що са боря, ти ут стръна гледай “.
Ах чи са отишле на златна синия.
Мъри какъ ги видя Филип Мъжерина,
Мъри пусрешна ги Филип Мъжери,
Ах им пуемна ду два връни коне,
Мъри пукани ги на златна синия.
Ах чи са пупели, ах чи са пупели,
Фанъли са на баса да са бъсят.
Удгуваря, мамо, Руйо малку дети:
- „ Ой ви вази, триста църе крале,
Вий къту сти тука триста църе кръле,
Кой са можи уд вас нъме и нъемна,
Чи да си пръплува тиха бал Дунава,
Чи да нъмери дърво тифиричну,
Дърво тифиричну съз златни ябълки,
На дървоту има ду три сури лами,
До три сури лами и три съмудиви,
Мори да уткърши белег да дунесе,
Той ща да си зъмни мума Ангилина,
Мома Ангелина, бялата царица? “
Ни са нъе, мамо, ни идин бъри идин,
Най са нъе, мамо, Руйо малку дети.
Чи приплава Руйо тиха бял Дунава,
Чи си мина Руйо удвъд през Дунава,
Чи нъмери Руйо дърво тифиричну,
Дърво тифиричну съз златни ябълки,
На дървоту съдят ду три сури лами,
Ду три сури лами и три самодиви,
Къту си видеха Руйо малку дети,
Ах чи си писнъха ду три сури лами,
Ду три сури лами и три самодиви:
- „ Мори вой та тебя, Руйо малку дети,
Ний ша ти дувидем мума Ангелина,
Мума Ангелина, бялата царица,
Сал нидей ни зема дърво тиферичну,
Дърво тиферичну съз златни ябълки. “
Мъри ни ги слуша Руйомалку дети,
Ах чи си искърти дърво тиферичну,
Пак си приплава тиха бял Дунава,
Ах чи гу зънеси на златна синия.
Той тугас си зема мума Ангелина,
Мума Ангелина, бялата царица.
( с. Лазарци, Еленско ) Сб НУ , Т.XXVІІ
