Родилката
Родилката се нарича различно – родиля (родилка, родилница) и лехуса, а раждането добиване, добив, раждане. Последният термин се е смятал за много реалистичен и се е отбягвал от жените. Родилният акт се е пазел в голяма тайна. Бременната се уединявала в зимник, кошара или плевня. Не се полагали никакви грижи за каквото и да било удобство при раждането, за елементарна хигиена. “Най-добре е, когато е на нивата: никой те ни чуе, ни види, откъснеш му пъпа с ножа или със сърпа или със събите, вържеш го и това ти е – вземеш го във футата, та дома.”
Повече грижи се полагат, когато раждането е трудно. Тогава родилката се запойва с вода от измитите ръце на съпруга си или с отвара от богородична ръчица, донасяна от Ерусалим или Света гора, която в сухо състояние има вид на детско юмруче, а натопена във вода се разтваря като ръка.
Когато раждането става у дома, пъпчето се отрязва със сърп, което извършва бабата, помощница при раждането. “За по-чисто го намираме” или “За да е по-работно детето”, казват те. А първото повиване става в бащина риза.
Вредом съществувало опасение от навясване на родилката: до третия ден тя може да бъде нападната от навяци, нави, вследствие на което изпада в безсъзнание и умира. Срещу навяците се вземат следните мерки: обграждат леглото на майката и детето с въже; слагат до тях метлата, “за да ги чува”; до до главите им поставят сърп и лук (чесън и крумид), ръжен от огнището, нищелки, рибарска мрежа, пералка, браджа, ножици и др.; пресяват над тях просо. Вярва се, че “желязото пази”, “метлата всичко мете навън или към огъня”, “лукът люти на очите”, “през нищелките мъчно се минава” (има се в предвид идващо отвън зло). В Кюстендилско слагат дори под възглавницата глава от куче или вълк. Обикновенно всяка постъпка има обяснение от магично естество.
Постоянни апотропеи са миризмите. Каденето със тамян е на първо място. До към 1920 г. са слагали в огъня и волски или кози рог, катран, кокоши или говежди тор, за да смърди. Дори катран се мацва и на вратата. По-редко се употребяват миризливите треви срещниче, дилянка, че оман, които освен това са и упоителни. Успоредно с тия средства е и светената (молитвената) водс, каквато след раждането бабата взема от черквата. С нея пръскат родилката, детето и къщата. Обънят е постоянно средство за прогонването на злото; той небива да угасва в помещението на родилката. Някои баби посипват вечер огън отвън или отвътре на прага на външната врата.
Родилката и детето освен това биват напълно изолирани след залез слънце от външния свят: врати и прозорци се затварят плътно, за да не се пропуска и лъч от светлина навън. Ако в краен случай се наложи родилката да излезе нощем до двора, тя трябва да е въоръжена с железния ръжен от огнището и с нанизана на него глава крумид. Жилището не се отваря след залез слънце никому, дори на закъснелия съпруг. В такъв случай той ще нощува другаде.
Всички предпазни средства се прилагат до 40-тия ден, в който родилката отива на очистителна молитва при свещеника и престава да бъде в особено положение
