Общо за сватбените обичаи
Основните етапи на сватбените обичаи са два. Единият има повече правен характер и завършва с окончателно изпълнение на договарянията за материалните условия, другият е повече обществено утвърждаване на сторения договор. В празничния тържествен вид на това утвърждаване се примесват много елементи от символично, магическо и художествено (драматично, музикално, поетическо и хореографско) естество. Първият етап може да се нарече с общия термин годеж, а вторият сватба.
Известна разлика от годежа представлява разузнавателният момент, когато се изпращат първите лица у дома на девойката, за да разберат разположението – нейното и на родителите и. Тези срещи имат секретен характер, за това се извършват обикновено вечер, по тъмно. При разговора с пратениците се спазва известна загадъчност. Домакините трябва да се досещат и също тъй фигуративно да отговарят. Тези пратеници, наричани огле’дници, жени’хли, слуба’ре (Тракия, Източна България), девосно’пове (у чепинските българомохамедани), годежари, одумници (Пловдивско), момаре (Родопско, Тракия), сгодича’ри, пращелни’ци (Тракия),сгодиа’тици (Разложко) и др., са близки на момчето. Изпращат се по-доверени, които могат да пазят тайна, тъй като разузнаването може да бъде несполучливо. Постоянен обичай при пристигането на сгледниците е да седнат до огъня и да ровят в него с машата. Това е знак за пряката цел на посещението. Осмислянето на обичая е “да се хване огънят, та да се хване и сговорът”, “да се разгори огънят, та да се запали и момата за момъка”. Обичаят е известен във всички български краища. Сгледниците обикновено се явяват като купувачи на юница, за да я впрегнат със свой юнец, или че трсят изгубена юница; предлагат да съединят своя зид (ограда на двор) с техния; търсят патка за своя паток; сокол, дошъл да търси соколица или друг лов, и други подобни символи.
Мотивите за съгласие от страна на домакините са най-често “да си помислят”, като обикновено отлагат поне веднъж, а за отказ – че девойката е още малка и не е за женене.
автор: Христо Вакарелски
