Тази опция ще се рестартира на началната страница на този сайт. Възстановяване на всички затворени джунджурии или категории.

Reset

Общо за сватбените обичаи

Основните етапи на сватбените обичаи са два. Единият има повече правен характер и завършва с окончателно изпълнение на договарянията за материалните условия, другият е повече обществено утвърждаване на сторения договор. В празничния тържествен вид на това утвърждаване се примесват много елементи от символично, магическо и художествено (драматично, музикално, поетическо и хореографско) естество. Първият етап може да се нарече с общия термин годеж, а вторият сватба.

Известна разлика от годежа представлява разузнавателният момент, когато се изпращат първите лица у дома на девойката, за да разберат разположението – нейното и на родителите и. Тези срещи имат секретен характер, за това се извършват обикновено вечер, по тъмно. При разговора с пратениците се спазва известна загадъчност. Домакините трябва да се досещат и също тъй фигуративно да отговарят. Тези пратеници, наричани огле’дници, жени’хли, слуба’ре (Тракия, Източна България),  девосно’пове (у чепинските българомохамедани),  годежари, одумници (Пловдивско), момаре (Родопско, Тракия),  сгодича’ри, пращелни’ци (Тракия),сгодиа’тици (Разложко) и др., са близки на момчето. Изпращат се по-доверени, които могат да пазят тайна, тъй като разузнаването може да бъде несполучливо. Постоянен обичай при пристигането на сгледниците е да седнат до огъня и да ровят в него с машата. Това е знак за пряката цел на посещението. Осмислянето на обичая е “да се хване огънят, та да се хване и сговорът”, “да се разгори огънят, та да се запали и момата за момъка”. Обичаят е известен във всички български краища. Сгледниците обикновено се явяват като купувачи на юница, за да я впрегнат със свой юнец, или че трсят изгубена юница; предлагат да съединят своя зид (ограда на двор) с техния; търсят патка за своя паток; сокол, дошъл да търси соколица или друг лов, и други подобни символи.

Мотивите за съгласие от страна на домакините са най-често  “да си помислят”, като обикновено отлагат поне веднъж, а за отказ – че девойката е още малка и не е за женене.

автор: Христо Вакарелски

бутон за споделяне

Вашият коментар - моля пишете на кирилица