Обичай “Камила” – Народно читалище “Н. Й. Вапцаров”

СЕЛО ГЕНЕРАЛ ИНЗОВО, ОБЩИНА „ТУНДЖА”

Обичаят „камила” води началото си от далечното минало. По спомен на стари хора този обичай се е празнувал и през турското робство.
Поводът за възникване и празнуване на обичая идва от това, че в миналото всички стоки от първа необходимост за населението са се доставяли от камилски кервани по цялата Югоизточна България. Група камили, водени от един камилар и едно магаре пренасяли стоки от град Пловдив и снабдявали населението с различни стоки.
В знак на благодарност местното население създало обичая „камила” който се празнува столетия наред. Това е един оригинален и уникален обичай, единствен по рода си в село Генерал Инзово. Извършва се на Васильовден.
Главно действащо лице е деведжията. Придружават го двама папуци. Облечени са с овчи кожуси, с вълната навън. Деведжията е с насаждено лице, с верига на кръста вместо колан, топуз и дървена сабя.В ритуала се използват гръцки и турски думи.
Самата камила е направена от дървена рамка, покрита с козяк. Окичена е с 6 – 7 звънеца, конска опашка, а отпред на прът е поставена главата, покрита с овча кожа.
Групата камилари се предвожда от гайдарджия и тъпанджия. Най- голям интерес представлява диалогът между деведжията и домакина на къщата. Вечерта преди Васильовден цялата група обикаля всички къщи от селото. Стигайки до поредната къща деведжията иска разрешение от стопанина да отседнат в дома му, за да си почине камилата. Правят се различни ритуали.
След обиколка на всички къщи вечерта на другия ден сутринта камиларите и жителите на селото се събират на площада на селото, повтарят ритуала. Играе се общо хоро, наречено от местните „ камилската”.