Музикални играчки
Още от най-отдалечени времена българите са употребявали различни дървени, струнни и ударни музикални инструменти, които сами са си изработвали. На първоя място са музикалните играчки. Една от най-типичните е пищялката - цевичка от свежа върбова коричка, дълга 3-4 см, на единия край с остърган епидермис и сплесната, в следствие на което се образуват две устнички. При надуването от към сплеснатия край се произвежда монотонен, сравнително нисък и дрезгав звук. Децата модулират този звук, като образуиват пред устата резонатор с двете си ръце и наподобяват плача на малко дете. За пищялка може да служи всяка тръба от върбова кора. Пищялка-свирка се прави най-често от житно стъбло със зацепено при коленцето езиче. Прави се и от дръжка на тиквен лист, която може да се разцепи на длъж неравномерно от към затворената страна. При свирката се получават няколко тона, като по дължината и се изрежат дупчици, които при надуването се отварят и затварят. Пискунът е по-широка тръбичка от върбова или друга кора, затикната от двете страни с части от стъблото, от което е излющена. На 1-2 см от единия край тръбичката има дупка, а затулката пред нея е изрязана тъй, че се образува тесен проход на въздуха точно срещу косия и ръб. При надуването се получава писклив еднообразен звук.
