Мишовден
27 Октомври – Мишовден
Един извънредно интересен остатък в бита на нашия народ от прастари времена имаме в празниците, посветени на някои вредни животни, на зверове. Такива са например „Вълчите празници” през януари, „Мечкин ден” на Св. Андрей и др.; такива са и „Мишите празници” веднага след Димитровден, или „Митровден”, „Мишовден” на Св. Нестор. Във всияки тези празници прозира съществуването на вяра в свръхестествената сила на едни или други животни и вяра, че чрез известни постъпки тази сила може да се обезвреди по отношение на човека. Това обезсилване може да става или по пътя на омилостивяване, или по пътя на някакво магическо попречване.
Типичен обичай на Мишовден по цяло Българско представя „замазването очите на мишките”, което става по следния начин: Една жена от семейството внася в къщи избъркана червена пръст за мазане и започва да маже пода. Същевременно друга жена от домашните присъства и пита:
- Какво мажеш?
- На мишката очите мажа! Мажи, мажи, та да ги замажеш! – това се повтаря до три пъти.
Това като се направи, вярва се, че мишките няма да правят пакости през годината, защото няма да могат да видят на какво да пакостят.
Освен това, жените строго спазват на този ден да не работят с такива материали, каквито мишките обичат да ядат. Напр. не обработват вълна: не предат, не тъкат и не шият, не кроят; избягват да се докосват до хамбарите с житото или до складовете със зимнини. Защото се вярва, че каквото бъде похванато или изработено на Мишовден, ще бъде унищожено от мишките.На някои места, както е из някои родопски краища, горят мишките с огън, като поставят на дупките от които излизат, въглени, жарава или главня огън.Интересно е, че по някои места, основавайки се на схващането, че невестулката е враг на мишките, се е стигнало до вярване, че който празнува на „Мишовден” си навлича омразата на невестулките.Обичаят и вярванията за мишките са много стари. Свързването им със Св. Нестор е резултат на народна етимология, получена чрез смесване на имената „Митар” и „Нистор” (от „Нестор”). Че е така показва и формата „Мистровден”, както се среща по някои краища. А от „Мистор” е могло да се дойде лесно до представата за мишките. Въс всеки случай, прастарият обичай е бил късно есенен и е привлечен по-късно, през християнско време, към празника Несторовден.
