Магда и турци овчобройци

По лад Магда (3) сиво стадо пасла,
та испасла (3) овен за хиляда,
на овено (3) ремик за две иляд,
на ремико (3) дзванец за три иляд,
у дзванецо (3) зърно зарзелево,
леком бие, (3) далеком се чуе:
дзванец бие (3) на Стара планина,
глас се чуе (3) през Софийско поле.
Па са чули (3) турци овчобройци,
та си право (3) при Магда отишли,
та си Магда (3) тихо леко питат:
- Кажи, Магдо, (3) колко ти е стадо,
да не трошим (3) стадо да го броим;
ако има (3) туку две повече,
сичко стадо (3) у беглик ще иде
и ти, Магдо, (3) със стадо ще идеш.
Проговаря (3) Магда млад търговец:
- Ой ви вази, (3) турци овчобройци,
стадо ми е (3) двеста и дваесе.
Не верваа (3) турци овчобройци,
набутнаа, (3) стадо преброиа:
стадо било (3) триста и триесе.
Сичко стадо (3) у беглик отиде
и Магда си (3) със стадо отиде.