Имало едно време в Жеравна – има го и днес
Как „Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2010” се превърна в приказка с истински герои в XXI век, като оживи техните предци от преди 150 години
“Имало едно време …” така започват много приказни истории, но нашата приказка е реална, има я и днес и героите и са реални. Действието и се развива в Жеравна от три лета насам, а героите са много и колоритни, млади и стари, стекли се от всички краища на България и от далечни земи, но всички те милеещи за българския бит и фолклор, готови да направят един голям скок назад във времето и да си припомнят родовите корени в автентична атмосфера. В живописната местност „Добромерица”, сред многовековна борова гора, в продължение на три дни, хиляди хора пяха, танцуваха и се потопиха в неподправената атмосфера на нашите предци, на уникалния по рода си „Фестивал на фолклорната носия Жеравна 2010”.
Всяка година фестивалът придобива все по-голяма популярност, а от там и интересът към него все повече нараства. За това говори и броят на посетителите, който този път беше над 7000 човека. Организаторите от НФА „Българе”, община Жеравна, Сдружение за Жеравна и Bona Fide, бяха предвидили всеки един детайл, и положиха усилия тази приказка да има щастливо развитие и край. А приказката се оказа една от най-хубавите български приказки, пъстра и обагрена от цветовете на фолклорните носии от всички краища на България, някои от които на по 50, 80 и над сто години.
На входа ни посрещнаха усмихнати моми в народни носии, които даваха носии под наем на посетителите, други две пък даваха напътствия къде и какво можем да видим и чуем. Зад тях се разкри огромна поляна, разделена на две от малък стръмен път, идващ от боровата гора. На тази поляна, късно вечерта на втория ден от фестивала, когато луната изгря и звездите игриво заблещукаха в небето, настана всеобщо веселие и се вихриха буйни хора около огромен огън, а в другата и част, изпаднало в транс семейство нестинари танцуваха върху жаравата.
С навлизането в гората от лявата ни страна попаднахме на фото кът, в който желаещите да се увековечат със снимка от празника се редяха на опашка.
Продължавайки напред от двете страни на пътя майстори-занаятчий и търговци показваха уменията и сръчността си и правеха грънци с грънчарско колело, тъкаха черги, изработваха дърворезби, продаваха аксесоари за дома и бита от ковано желязо. След тях попаднахме на чорбаджийския кът, който беше подреден за заможните гости с рогозки, черги и месали. Там видяхме кметът на Жеравна – Лъчезар Германов, областният управител на Сливен – Марин Кавръков, Христо Димитров – организатор на фестивала и продуцент на а-л „Българе”, Албена Вескова /съпругата на Христо/, Елена и Ян Андерсон, Стефан Шарлопов /”Шарлопов хотелс/, Петър Лашов – столичен бизнесмен, Мартин Йорданов /”Ричмарт” гр. Русе/, Светлозар Караджов /”Амилум” Разград/, Астор, Калина Крумова – депутатка от Атака и др.
На разположение на чорбаджиите щъкаха освен обслужващия персонал, който се грижеше софрата да е винаги пълна, а и талантливи свирачи, които ги забавляваха. Тълпа от хора се насъбра при чорбаджийския кът, когато със зурни и гайди бяха поднесени двете чевермета, печени на бавен огън и с много мерак.
Особен интерес предизвика и старо возило „Форд” от 1928 г., което извозваше чорбаджийте из местността. На разположение на гостите имаше и цветна каручка, която улесняваше придвижването им от Жеравна до „Добромерица”.
През целия ден веселието се развиваше основно на малката сцена – разположена в началото на чаршията, на равна и сенчеста поляна, сред високите борове. Доброто разположение на естествената сцена даваше възможност на всички присъстващи да виждат ситните стъпки на хората от с. Винарово и с. Капитановци /видинско/, тежките стъпки на „Капанци” от с. Гецово, изключително атрактивните представители на с. Кошов /обл. Русе/, които показаха обичая „Джемал” и как се гонят злите сили и болести, както и на останалите участници.
Хората с особено блаженство и задоволство, седнали или полегнали, наблюдаваха непрестанното развитие на тази жива картина от миналото, случваща се пред очите им, но когато засвири духовият оркестър „Дунавски ритми” от с. Антимово, видинско, и оркестър „Оникс” от Горна Оряховица, малката поляна се оказа тясна да събере всички желаещи да се хванат на общото хоро. Всеобщ интерес предизвикаха и пехливанските борби, които приключиха с общо хоро на пехливаните.
Особено впечатление ни направи многобройното присъствие на малчугани и техните родители. Тук сред боровата гора, сякаш се откриваше нова детска градина…Навсякъде се виждаха луди детски главици, които притичваха и подскачаха под ритъма на народната музика, а тези които не можеха да ходят бяха полюшвани в майчина и бащина прегръдка с много любов. Ако имаше надпревара за най-малък посетител, то определено щеше да я спечели малката Яна – само на 50 дни от рождението си, следвана от двумесечната Лора, осем месечния Стефан и много други, които в тарапаната сме пропуснали да отбележим.
Продължавайки напред по чаршията, пътят ни изведе извън гората, където пред погледа ни се откри стръмна поляна с амфитеатрална форма, завършваща в ниското с голямата сцена, на която при залез слънце концерт изнесоха а-л „Бурнасул” от гр. Александрия, Румъния и а-л „Родо” от Атина, Гърция. Преди тяхното изпълнение публиката бе подгряна от атрактивната група на Ямболските коледари. В знак на благодарност към гостите от чужбина, Христо Димитров им направи подарък – специална ракия, направена от розово [SinglePic not found]българско масло. Те пък не се забавиха с връщането на жеста, като румънските гости връчиха на домакина традиционен мъжки и женски костюм от гр. Александрия, а гостите от Атина му подариха книга и CD с фолклора и музиката от областта им и цяла Гърция.
Всички гости бяха богато нагостени с вкусен боб, традиционни погачи, изпечени на жар, скара и прословутите Родопски чевермета, а за утоляване на жаждата се лееха лимонада, бира, ракия и вино в изобилие.
С буйни хора и радостни възгласи до ранните часове на неделния ден беше приет оркестър„Марица” с ръководител и великолепен майстор на кларинета Хари Асенов, родопски гайди и зурни от Гоце Делчевско, които караха зрителите да настръхват от чувствените звуци, леещи се от инструментите им с лекота.
На всяка крачка , погледа ни попадаше на коя от коя по-пъстри носии и шевици от различните краища на България. Добруджа, Тракия, Шоплука, Мизия, Македония и Родопите, разкриваха картини от бита и живота на нашите предци – разказваха история. Една от най-старите носии, които ни впечатли бе носията на баба “Дърта”. “Носията е от Оряховско и е на повече от 120 години, на моята прабаба. Казвахме и “дърта”, защото беше столетница, живя до 114 години” – сподели гордо Люси Първанова, пременена в прабабината носия.
А пък за неспазващите реда на фестивала имаше постоянни изненади. Всеки нарушител, позволил си да снима с фотоапарат или телефон биваше лишен от него, от специалните „сили” на реда и пазителите на а-л Българе, до излизането им от територията на фестивала.
Официалното откриване беше поверено на „Северняшки ансамбъл” – Плевен, а в тридневната програма участие взеха самодейни колективи от с. Малък Преславец, Силистра, дует „Рукатка” с изпълнители Мартин Владимиров и Георгия Райкова, НЧ „Развитиe” от гр. Златарица, обл. Велико Търново, НЧ „Светлина” от кв. Кремиковци, София, Пенсионерски клуб „Капанка” при НЧ „Съединение – 1889 г.” от с. Садино, общ. Попово, клуб на пенсионера „Янтра 96” от с. Писарево, общ. Горна Оряховица, ФА”Въжички” от гр. Стралджа, НЧ „Зора – 1927” от с. Винарово, обл. Видин, НЧ “Развитие-1874” от гр. Велики Преслав, НЧ “Просвета” от гр. Златоград, НЧ „Изгрев” от с. Драчево, общ. Средец, НЧ „Просвета – 1883” от с. Гецово, общ. Разград, група от с. Капитановци, общ. Видин, НЧ ”Йордан Йовков -1894” от гр. Алфатар, обл. Силистра, НЧ “Христо Витков” от гр. София, НЧ „Пробуда-1927” от с. Радко Димитриево, общ. Шумен, с. Дражево, общ. Ямбол, НЧ „Светлина” от с. Главан,
Силистра, НЧ „Светлина – 1928” от с. Гюловца, общ. Несебър, НЧ „Васил Левски – 1928” от с. Климент, общ. Карлово, НЧ „Отец Паисий” от с. Богданци, обл. Силистра, НЧ „Доростол” от гр. Силистра, НЧ „Просвета-1900” от с. Соколово, обл. Добрич, фолкорен танцов клуб „Седенчица”, фолкорен танцов клуб „Хоп Троп” от с. Костиево, НЧ “Просвета-1928” от с. Кошов, обл. Русе, и оркестър „Оникс” от Горна Оряховица.
Всички те допринесоха за пресъздаването на една автентична и възрожденска атмосфера и доставиха огромно удоволствие на всички нас, които искахме да станем част от историята и бита ни, такива, каквито са били преди 150 години. А споменът от преживяното не би могъл да се опише с думи, той ще остане в съзнанието ни докато сме живи.
Това е нашата приказка, такава каквато я видяхме и почувствахме ние, а героите са истински и реални…
Дали „Фестивала на фолклорната носия Жеравна” ще се превърне в мост между поколенията, дали ще предаде голямата любов към българската традиция на младите – времето ще покаже и нашето родолюбие.
