Евгения Илиева Лепавцова
Евгения Илиева Лепавцова (1895–1981) е родена в гр. Стара Загора. През целия си живот рисува неуморно, като използва акварела, маслените бои и отчасти пастела. Завършва „Живопис“ в Художествената академия при проф. Ив. Мърквичка и проф. Ст. Иванов. През 30-те–40-те години на ХХ в. самостоятелно излага в родния си град портрети, пейзажи,натюрморти, посещава Виена и на място се запознава с творбите на големите майстори, използва пътуванията си из България (Габрово, В. Търново, Дряновския манастир, Несебър) и Македония (Прилеп, Охрид, Струга, манастирът „Св. Наум“), за да рисува предимно пейзажи.
През 1941 г. като художник в НЕМ Евгения Лепавцова започва да рисува основно акварели на български носии, облечени върху манекени, живи модели или в натура. Стреми се към максимална изразителност и абсолютна достоверност, обръща внимание и на най-малките детайли, шевици и фактура на плата.
Създава много скици, ескизи, картини с битов сюжет – композиции с висока документална и научна стойност. Художничката е наградена от Министерството на информацията и изкуствата за рисунките си в изложбата на НЕМ „Български народни носии“ (1946 г.). По-късно печели конкурс за стилизирани рисунки на традиционни костюми за художествените ансамбли (1947 г.), като по нейни проекти са изработени първите костюми на ансамбъл „Пирин“.
Евг. Лепавцова участва с художественото документиране на нашето традиционно облекло в четирите тома на албума „Български народни носии“, в които автор на научните текстове е М. Велева. По-късно Евг. Лепавцова самостоятелно проучва женските накити и сокайно забраждане в Търновско, Габровско, Ловешко.
