Други елементи от женската носия
Риза
Ризата има две различни кройки. Най-широко разпространена е правата (туникообразната) кройка, срещана при всички типове облекло. Тя е винаги дълга до глезените, с дълги, широки и отворени в края ръкави и най-често обилно украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. По-ограничено разпространение има бърчанката риза, позната само в Северна България и при двупрестилчения тип носии. Предният и задният плат при нея не са непосредствено продължение един на друг, а са отделни. Завършват при огърлието и с ситен набор образуват отвора за врата. За да се получи необходимата ширина, в областта на рамената се пришива между двата плата на тия места по една триъгълна вставка, а клиновете са с сравнително широки върхове и се съединяват с ръкавите. Освен това в ъгъла между ръкава и клина се слага и допълнително четириъгълна вставка, която и на раменната, се нарича латица, алтица. Тази риза се използва и на горно облекло през лятото, тъй като върху нея в горната част на тялото не се облича друга дреха. Затова е и извънредно богато украсена с везба най-вече по пазвите, ръкавите, дори откъм гърба. Бърчанките имат пазвен разрез по средата или отстрана на гърдите. Сравнително често е и полуманшетното набиране на ръкавите при бърчанката. Само спорадично се срещат женски ризи и с други кройки.
Вчесване
При вчесването и забраждането е е спазвано строго правилото, според което момите в топло време ходят с непокрити глави. Косите са оставяни винаги дълги. Прическите са обикновено три вида:
а) сплитането в косичник, който започва от тила или обединява множество малки сплитки от двете страни над ушите и се спуска откъм гърба;
б) двусплитно вчесване с спуснати също по гърба сплитове. И при двата вида косата се разделя на прав път като се започне от средата на челото.;
в) на много плитки, спускани по гърба. Обикновено е спазено условието броят на момините плитки да е тек. Омъжените се сплитат на два сплита или на повече, но винаги чифт. Само в редки случаи при женитбата косата на невестата е била отрязвана (Силистренско, Преславско) или подрязвана на бретон (Сливенско) и у малоазийските българи. Подрязаните коси в Сливенско са и силно почерновани.
Забраждане
Съществено отличие на омъжените жени е било забраждането с нарочна кърпа се закрива напълно косата или се оставя да се виждат ограничени части от нея. Най-широко разпространено е обикновеното забраждане, което се състои с бяла или цветна забрадка от широк квадратен тънък фабричен прегънат по диагонал. Средният от така образуваните три върха обвива сплитките, а страничните, промушнати под тях, са издигнати нагоре и вързани един за друг на темето на главата. По-елементарна форма от това забраждане е оставянето на кърпата просто прикрепена към главата, като трите й върха падат свободно един отдире и двата други отстрани. Тези случаи се увеличават, когато кърпата се намята не направо върху косата, а върху сложена на главата шапчица. Това намятане е повече за лятно време. Разновидност на това забраждане е прокарването на страничните краища под гушата и завързването им пак отгоре на темето, а така също и забраждането с фекел в Софийско. При този случай кърпата се стяга около главата, като страничните й краища, кръстосани, остават под средния. Кърпата при тила се забожда в косата с голяма игла. При стягането кърпата се изтегля към средата на темето, та се образува един вид чучул.
Накичване
Накичването на главата у девойки и млади жени става обикновено с градински и полски цветя, затъквани зад уши, на ухо с цвета напред. При забраденост цветето се затъква отстрана под завързаните краища на забрадката. Често и любимо е украсяването на главата с птичи пера – петлюви или гривици (завити пера) от патка или обикновени кокоши пера, боядисани червено, зелено и др. Обикновено по.едрите пера се затъкват отстрани или отдире в тила с върховете нагоре. Накит от такива пера, пришити към платнена ивичка през челото се нарича крондил. За по-тържествени случаи се използват паунови пера.
До края на ХІХ в. необходимо допълнение на вчесването и забраждането е бил косичникът, състоящ се от сплитки собствена или чужда коса, или пък от вълнени върви и гайтани, които са стигали ниско до под коленете. Тия сплитки обикновено са отрупани с металически украшения – сребърни монети, раковинки или мъниста. Поради тежината си тъй бива окачван на главата с нарочно шапковидно платче или пък направо към шапката (каицата) в Западна България.
Накити
- телък – металическа плочка върху женската шапчица под забрадката
- обеци, гривни, пръстени, чапрази (на колана).
Има носии, при които отрупаността с такива накити е особено голяма (Габровско и др.).
