Димитровден
26 Октомври – Димитровден
„Гергьовден и Митровден”, „от Гергьовден до Митровден”, така най-често нашият селянин смята на полугодия в стопанския си живот. Всеки господар, който в стопанството си не може да мине без прислужници, уговаря такива обикновено на полугодия и то непременно със срокове до споменатите дни. И да иска да пренебрегне тези срокове и да си послужи с който и да било календарен ден, не може, защото на онези, които се цанят за работа, това се вижда нередно.
Приближаването на „Митровден” носи множество вълнения на господари и ратаи, вълнения противоположни у едните и у другите. Докато ратаите се радват, че ще получат полугодишната си заплата, нови дрехи и нищо друго, за което са се спазарили, и че ще имат един празник, един свободен ден, за да се покажат между народа, да се поотпуснат и повеселят, господарите събират пари за заплата, приготвят обещаното и се чудят кой да ходи със стоката на самия Димитровден. Подобно е и със слугите из градовете, дори и в столицата.
Димитровден, като важен есенен ден е свързан с множество практики и наблюдения, които имат гадателен характер. По разни явления, свързани с поведението на животните или със състоянието на времето, народът съди за предстоящата зима или за следващото лято. Така напр., ако месечината е пълна на Димитровден, ще бъдат пълни кошерите през следващото лято, ако е непълна – ще има слабо мед. Това е по цяло Българско, както навред се гледа, дали говедата, излизайки на този ден ще се оближат и как ще се оближат – отпред назад или отзад напред. По това съдят за силата на зимата: дали ще е преди или след Коледа. Гледа се още, дали на Димитровден говедата се завръщат от паша със сламка в устата. Ако имат, значи че ще има люта зима и т.н. Гадае се също и по овцете за зимата.По отношение на гадателността Димитровден е един от многото празници, коитио се смятат като начало на нов сезон.
