Годеж
Годежът е наричан по някои места главе’ж (в Тракия), тъкме’ж (Западна България), мъне’ж (Източна България), за’пив, угла’ва (Западна България), да’ване нишан и удво’ряне (Тракия), притвъ’рдък (Врачанско), оду’мки (Панагюрско). В най-много случаи годежът не се изчерпва само с една среща. Почти навсякъде има малък годеж и голям годеж, малък главеж и голям главеж и т.н. И на двете срещи се уговарят подробно материалните изисквания на двете страни, като при всеки случай се разменят установени от традицията дарове: накити за годеницата, дарове за годеника. Размяната или доставянето на всички уговорени неща може да стане на няколко пъти до сватбата. Всички годежи са явни, съпроводени с музика и гощавки, на които участват близки и роднини.
Покрай юридическата същина на годежа в него се спазват и условията от магическо естество. Така например китката, която се дава на годеницата, трябва да съдържа тек жълтици, за да роди бъдещата невеста. Почти навсякъде в Тракия на годежа двамата бащи счупват пита (често над главите на годениците), която след това раздават на всички присъстващи. При счупването гадаят коя от страните е по-сполучлива или какво поколение ще имат младите. От първата среща на годежа момъкът и момата са вече годеник и годеница. Много рядко на годеницата казват невеста. От тогава те носят и съответни отличия (китка – перо с монета) и могат свободно да се срещат денем. В някои краища дори до началото на XX век не е било позволено на сгодените да се срещат насаме до сватбата. На изключенията в някои села се гледало с лошо око.
автор: Христо Вакарелски
