Бело лице любам
Малко й моме цвекье брало во градинчето
там дек брало, там дек брало, кротко заспало.
Дойде лудо, дойде младо, та го разбуди
стани, стани малко й моме, що си заспало.
Цвекьето що си го брало ти повеенало
лудото що си го сакаш, се армасало.
Нек се вени, нек се рони, нек се запусти
нек се жени мойто либе, нек се кердоса
на майка му на душа му, що ни раздели.
