Белодрешна мъжка носия
Гащите са с тесни крачоли, плътно прилепнали до горе. Горната им част не се набира при стягането й около тялото, макар че става с гащник (ремък или връв), навървен в нарочен подгъв по края на дрехата (учкур), както е и при чернодрешните гащи. Горната част на белодрешните гащи е плитка и с по-къса предница, вследствие на което дрехата е пристягана отдире в кръста, а отпред, в подкоремната част. Този вид гащи се нарича беневреци или чешири.
По-широка кройка на останалите горни дрехи, гръбният плат при тях е неразкроен и почти винаги без яка. Горната част не приляга така плътно до тялото, а е разширена с прибавки на странични клинове. Тя е същевременно и по-дълга, като задминава пояса, а в някои случаи дори стига и до под коленете. Поясът се опасва стегнато, внимателно надиплен около кръста, като често е пристяган допълнително с тесен ремик. Тъй като предницата на беневреците се връзва ниско, ризата се вижда на корема между пояса и беневреците. Горните дрехи могат да бъдат и без ръкави или с ръкави до лактите. В някои места ментето, долактанката или дорамчето са обагрени тъмносиньо или черно.
В зависимост от цвета на горната дреха и от някои украси по нея, от дължината на горната дреха и от това, дали поясът се опасва върху нея или под нея, са оформени следните разновидности: Софийска, Трънско-Радомирска и северозападна белодрешна носия.
При софийската отличителни особености са:
- сравнително недългите менте и долактеник,
- значително клинати с тъмен цвят и украсени с бяло линеарно везмо,
- пояс син.
На беневреците има наколенници с бели обтоки, ризата с богато везмо на пазвата, яката и маншетите.
Трънско-Радомирска:
- с дълго дорамче (долактанка), препасано с пояса, който е тъмночервен или по-ясночервен. При това дорамчето и беневреците са украсени по краищата с черни гайтани
Северозападна белодрешна носия
- сълго значително клинато дорамче, оставащшо винаги незапасано. При нея съществува и лятна форма с по-широка и права кройка на гащите от конопено или памучно платно с извадена над тях и препасана с пояс риза. През ХІХ в. и ХХ в. само при белодрешковците е отбелязано носенето на долна платнена шапчица – подкапник, келепош.
В Монтанско, Берковско, Белослатинско, Оряховско и Никополско се носят и много широки бели димии, къси до коленете, като в долната част на краката се слагат бели вълнени дизове (калци).
В Санданска околия обуват през зимата отделни крачоли от бял тъкан вълнен плат, прилегнали тясно към краката и прикачвали с връв или ремък към поясната част. Наричат ги дзиври или ногавици.
