Най-ранна история на с. Антон
Животът на едно селище започва и завършва с неговите жители. Има ли ги тях има го и него. Кога и къде възниква днешното село Антон, старото Лъджене е трудно да се посочи.
За съществуването на селище в землището на днешното село Антон може да се говори още в дълбока древност. И определено трябва да се визира далечната тракийска епоха. В околността на селото са локализирани повечето от могилните некрополи. Случайна находка на златна монета от времето на император Лъв I (457-474 г.) говори, че живота тук е продължил и през ранновизантийската епоха. В края на същия този V-и век и през първата половина на VI-я, наблизо в западна посока се изгражда и развива чак до късното Средновековие като значителен духовен център известната Еленска базилика.
село Антон днес
Общият брой на населението е 1806 души. Селото е разположено в най-източния край на Златишко-Пирдопската котловина, на 847 м надморска височина. Землището на селото обхваща територия от 76 083 кв.км., опирайки в южните склонове на Тетевенския дял на Стара планина и северните склонове на същинска Средна гора. Повече от половината от нея – 46 178 кв.км. е селскостопански фонд. По обхват общината е една от най-малките в страната.
Община Антон граничи със съседните Пирдоп, Тетевен, Клисура и Копривщица. Част от землището и е местността “Въртопа”, която влиза в границите на най-големия национален парк – “Централен Балкан”. В пределите на общината е и западната част на рида “Козница”, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат седем по-малки или по-големи реки.
От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, един неголям, но много красив водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В границите на землището попада позабравената хижа “Планински извори”. В северната част на антонското землище,непосредствено под полите на старопланинския масив минава главен път 1-6 София-Карлово-Бургас, освен него от тук преминава и Подбалканската железопътна линия.
Културни забележителности в с. Антон
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, създадено през 1885 г., в което и до днес расте и учи бъдещето на с. Антон.
Читалище “Хр. Ботев” – През 2000 г. към читалището е създадена Група за обработен фолклор с ръководител Владимир Ангелиев. Първото и участие на представителен форум е на Старопланински събор “Балкан фолк-2002” в гр. Велико Търново, откъдето се завръщат с грамота и почетен знак. През есента на същата година групата участва и във фолклорните празници в гр. Копривщица. Там групата е наградена с грамота и почетен знак.
Танцов Ансамбъл към читалище “Хр.Ботев” – създаден е 2006 г. с деца на възраст от 6 до 16 г. От 2007 г. хореограф на ансамбъла е Сабина Стефанова Илиева. В ансамбъла участват около 40 деца и играят предимно Диновски танци (северняшки). До сега са имали участие във Фестивали в Драгоман и Костандово.
Легенди
Местността „Джемина”, разположена северо-западно на около 2,5 км. от с. Антон е свързана с много смела и трагична постъпка на една млада девойка на име Джемина (от там идва наименованието на самата местност и на скалата). Още по времето на турското робство девойката е преследвана от турските ага за да стане турска кадъна. Когато тя стига до ръба на скалата няма друг избор да се спаси и скача в пропастта. Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV-и век).
