Новини

Мартини съботи

Народът счита едни от седмичните дни за „добри”, а други за „лоши”. С малки различия из различни краища на страната ни и на народа ни, вторникът, петъкът и четвъртък минават за лоши дни. В тях или не се захваща нова работа, или пък не се тръгва на път никъде, или пък изобщо не се работи. Някои от тях, обаче, са белязани от народа като изключително лоши. Такива са напр. ‘Черният вторник” през Тодоровата седмица и всички „велики четвъртъци” и „велики петъци”. Тия четвъртъци и петъци са по шест: от Страстната седмица до Спасовден. През тях не се работи особено по полето: не се оре, не се копае, не се впряга добитък. Това е, защото, ако не се зачита денят с празнуване, през лятото градушка ще избие посевите. „За от град се пазят” казва народа.Обяснението на това може да се потърси в обстоятелството, че с тия дни църквата свързва най-тежките физически мъчения на Исуса Христа. Началото обаче лежи в много по-старата фаталистика на народите. Хубави указания за това имаме в наименованията на седмичните дни на някои неславянски народи. Да вземем за пример германските: понеделник – „Монтаг”, което в основата си значи „ден на месечината”, неделя – „Зонтаг”, т.е. „ден на слънцето”, четвъртък – „доннерстаг”, което значи „ден на гръмотевицата”.Вторникът като „лош” ден е утвърден в мисълта на народа главно вследствие на първобитното тълкуване на името му. Смята се, че във вторник каквото се започне, ще се повтори, т.е. няма да стане добре от един път. В този случай заслужава да се има предвид израза у народа: „Вторникът – повтория!”„Лоши” във вярванията на нашия народ са и двете съботи – първата и последната през март. В тия съботи, наричани „Мартини съботи”, казват: „Човек трябва да лежи по очите си цел ден” – да не работи. Това схващане не е без връзка с общите и разнообразни представи за капризността на Марта като „женски” месец.

сподели ме

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Scroll To Top